Моето сладко зайче

Представяме ви очарователната история на Петя и нейният заек Пухчо, която тя иска да сподели с всички нас!

Когато бях малка много исках да имам зайче. През лятото отидохме с мама и татко в Созопол на гости на кака и Пафи. Там имаше едно семейство с малко момченце от София. Докато си разговаряха, казах тихо на мама:

– Искам да си имам зайче.
Бащата на момченцето ме чу и каза:
– Ние имаме зоомагазин и едно зайче, което никой не иска да купува. Може да е твоето.

Скоро след това ние си тръгнахме, а те останаха още няколко дни. Един ден телефонът вкъщи иззвъня. Мама го вдигна и ми каза, че си имам зайче. Онези хора от София са го изпратили по техни приятели, които отивали на почивка в Созопол. През това време тати беше в командировка в Равда. Преди да си дойде, той минал през Созопол и взел зайчето. Като се прибра, тати го донесе с клетката. Видях го, беше една малка сладка топчица. Много се зарадвах. Когато го погалих беше много мекичко и го кръстих Пухчо.

Оттогава минаха три години. Пухчо вече е голям, яде много, пие вода и надебеля. С него много си играем. Един ден клетката беше отворена. Той изскочи от нея и се скри под масата. Преди много си играехме на гоненица. Доста е бърз и вече сам се връща в клетката. Направо съм го дресирала. Обичам Пухчо и се грижа за него. Давам му разнообразна храна. Той също ме обича. Слуша ме и много сладко се прозява.

Какъв пътешественик е моето сладко зайче! Пътувало е чак от София до Созопол, и от Созопол до Стара Загора, за да стане моят домашен любимец. Обичам те, Пухи!

02.03.2016 г.

Вижте още:
Домашният заек
Как да разберем какво иска да ни каже зайчето ни