Красиви стихотворения с които да поздравите любимите си учители преди лятната ваканция

От яслата, през детската градина до училището и в живота – учителката е тази, която ни води по пътя на знанието. Вдъхва ни вяра в бъдещето, желание да учим нови неща и с примера си ни показва, че търпението е висша добродетел. Като деца, в градината, често свързваме учителката с мама, защото тя е при нас по цял ден, грижи се за нас – да сме нахранени и спокойни. В училище пък ни дава всички необходими знания за света, приятелство и още по-голяма обич. Може и да ви се струва, че понякога е твърде строга, но това е така, точно защото ви обича и иска да се научите на всичко, което ще ви е необходимо, за да станете добри хора. Не се ли чувствате така сякаш вчера плахо сте пристъпили училищния праг и сякаш всичко предстои: първият учител, първият звънец, първите радости и разочарования, а ето че днес е време да се сбогувате или пък просто да не се виждате толкова много време. Някои от вас отново ще се съберат с любимия си преподавател през есента, но други ще имат нови учители, може би дори и ново училище. Така че точно сега е времето да кажете „благодаря“ за топлината и знанията, които вашият учител ви е дал през всички тези месеци.

Как да стане ли? Много просто – дори една картичка със стихотворение или пък просто научено наизуст стихотворение е достатъчно да трогне любимите ви учители до сълзи дори. И ако не ви бива чак толкова с думите все още, не се притеснявайте – през годините българските поети са измислили прекрасни думи, които всеки учител ще хареса. Просто си изберете едно!

Моята учителка

Леда Милева

Когато за пръв път страхливо
аз в класната стая надникнах,
тъй ласкаво ти ме погали,
че в същия миг те обикнах.

Когато с несръчните пръсти
се мъчех да пиша с мастило,
ти, сведена кротко над мене,
ми вдъхваше вяра и сила.

С тебе разбрах, че щом учиш,
урокът е винаги лесен,
че винаги трябва да бъда
с другарите искрен и честен.

Научи ме ти да обичам
от ранните детски години
горите, полята — и всичко,
което наричам „родина“.

Аз много неща ще забравя,
но теб ще забравя ли? — Няма.
В сърцето си твоето име
до името пазя на мама.

На учителя

Дора Габе

Ти ни отвори очите,
ти ни отвори сърцата,
ти ни научи да бъдем
верни другари и братя.

Даде ни ти обичта си,
радостна, светла, честита,
ний ще я вземем и сложим
вътре, в сърцата ни скрита.

Като останем без тебе,
в пътя без твойта закрила,
тя ще ни бъде водача,
твоята обич най-мила.

Сбогом, учителю скъпи!
И лудините прости ни.
Твоите думи, съвети,
ние ще помним с години!

Любимият учител

Наташа Басарова

Любимият учител бавно влиза,
поглежда към дъската със тъга.
Неволно мачка старата си риза,
а от очите му искри вина.

Последният учебен час започва,
гласът му нежен в стаята кръжи.
Омайното му слово омагьосва
и будна съвестта нащрек държи.

Редят се думите, като мъниста
и галят нежно детските сърца.
Пробуждат се героите от листа
и озаряват малките лица.

Последният звънец се произнася
и слага край на хиляди мечти.
Но детската любов с жар се понася
към сините и бащински очи.

Любимият учител бавно тръгва,
а стаята кънти от тишина.
Душата му неистов стон изтръгва –
жадува да раздава топлина.

Ще съхрани в душата си съдбите
на хилядите негови деца.
И ще запази спомена за дните,
огрявани от нежните лица.

Учителко любима

Таня Стоянова

Учителко любима,
последен звън звъни,
учебната година
завършва днес, нали?

Към знание безкрайно
ни води всеки час
и с обич всеотдайна
ти грижи се за нас.

В ръце с цветя красиви
ний, твоите деца,
пред теб стоим щастливи
и с грейнали лица.

Пълни с благодарност
събрали сме се пак.
Сърдечно ти желаем
прекрасен отдих, смях.

След слънчевото лято,
пораснали наесен,
при тебе като ято
ще се завърнем с песен.

Учителят

Розалина Паскалева

Учителят е буквичката първа,
изписана накриво в тесен ред.
Но ето: дума става,... мисъл…Тръгва
да търси истини – по-смело и напред.

Учителят е точица едничка –
началото на хиляди лъчи.
Звездата – не далечна, не самичка,
а грейналата в детските очи.

Учителят е четка и боички.
Дарява с цвят не листи, а съдби.
В картини вижда имената – всички,
но в най-прекрасни, чисти и добри.

Учителят е нотичка игрива,
протегнала към другите ръка.
Тъй ражда се мелодия красива
и звънва чак до светлата дъга.

Учителят е географска карта,
разглеждана с любов и интерес,
надскочила и норми, и стандарти,
за да го има „утре“ още днес.

Учителят…Той горд е. И изстрадал.
С ум, сила, вяра и сърце дарен.
И не защото е учител станал.
Защото за учител е роден.