Необикновеният лов

Бях на гости при барон Мюнхаузен и пиех чай с курабийки, когато той ми предложи да ходим на дълъг лагерен лов. Аз се съгласих.
Приготвихме се и потеглихме. Близо до гората чухме магаре, куче, котка и петел да викат за помощ. Ние се запътихме да помогнем. Имаше едни разбойници, които искаха да ги заколят.
– Идвай тука, краставо животно – викаше единият.
Но след малко те стояха здраво завързани. Музикантите ни благодариха и се сбогувахме. Навътре в гората чухме още някой да вика, затичахме се и видяхме Хензел, Гретел и Пипи Дългото чорапче заловени от Вещицата на сладките и Баба Яга, нейната съседка. Те искаха да ги направят на сладки. Излязохме от скривалището си и им скочихме отгоре. Баронът със сабята си разсече вълшебната пръчка на вещицата. А аз метнах метлата на Баба Яга в камината. Те се изпариха на момента. Аз, баронът и децата изскочихме от къщата и тя се взриви. За благодарност те ни подариха сладки и се сбогувахме. Пътят беше дълъг и се качихме на белия жираф Джесеми. Стигнахме до една лабиринтова пещера.
– Това е лабиринта на Минотавъра – заяви той.
Тогава чудовището с рога се появи и изплаши Джесеми. Ние пуснахме ловното куче Ласи. Ласи влезе в игра. Той уплаши Минотавъра и той хукна да бяга, но ние го зашеметихме с приспивателни стрелички.
Запътихме се към пристанището в Тортуга, като срещнахме Робинзон Крузо, който се присъедини към нас. Събрахме екипаж за кораба „Черната перла“ и потеглихме към острова на смъртта или на съкровищата. Но това е вече друга приказка!

Прочетете още:
Истории с Кумчо Вълчо
Приключенията на котарака Рижко