приказки от деца

Начало | приказки от деца | Една вълшебна морска история

Една вълшебна морска история

Християн Трифонов | 2011-05-31

Една вълшебна морска история

Ранно утро е. Вълните плискат брега и се връщат в морето и то изглежда толкова привлекателно! Аз навлизам в бистрата вода, а вълните сякаш ми шепнат :”По-навътре, по-навътре.” Долавям думите неясно, те сякаш се разпадат при удара на вълните в студения, засипан от водорасли бряг. Изведнъж усещам, че дъното под краката ми изчезва. Започвам да плувам. Сладкият шум на вълните и топлото слънчице ме карат да се отпусна върху водата. Затварям очи и започвам да потъвам. В началото се стряскам, но само за миг, защото осъзнавам, че някак си успявам да дишам и под водата. Оглеждам се. Попаднал съм в един съвсем различен свят, който не е като този върху сушата, но светлината на слънцето прониква силно и тук . Водата е прозрачна като в басейн и виждам всичко наоколо. Няма птици, но за това пък пасаж от дребни, сребърни рибки минава край мен . Скалите тук не са плътни като на сушата, а са изпълнени с малки дупчици. От една такава тъмна дупчица пролазва едно раче.
Вървя по топлия пясък и ходилата ми потъват в него. В далечината забелязвам нещо зелено. Заплувам към него. След малко го достигам и виждам, че зеленото е преплетено с кафяво, червено и малко оранжево. Меки като коприна водорасли са покрили морското дъно пред мен. Сякаш навлизам в нов свят. Единият ми крак е стъпил все още върху топлия, жълт пясък, а другият е вече върху килима от водорасли.
Взирам се напред. Погледът ми спира върху коралите. Доближавам и докосвам с ръка водораслите, които са обвили корала. Нещо се шмугва край мен. Обръщам се – малка риба-клоун се скрива в един голям цветен храст. Прилича на цвете, чиито листа се извиват като големи подводни змии.
Продължавам да вървя върху мекия, копринен килим от водорасли. Отново край мен преминава пасаж от риби. Този път по-едри. Една змиорка се подава от дупката на подводна скала. Щом ме вижда, изплава навън и веднага се шмугва сред по-високите, зелени водорасли. Малко по-далеч виждам голям, странен на вид камък. Доближавам и камъкът помръдва. Различавам перки и една глава се подава любопитно навън. Водна костенурка! Тя разтваря предните си плавници и бавно загребва с тях водата, като се изтласква напред.
Виждам пясъчно островче пред себе си. Една малка рибка се заплита в краката ми. Изведнъж пясъците се размърдват и се превръщат в голяма, плоска риба. Тя скача към малката рибка, която обаче се оказва доста пъргава. Голямата риба завърта смешно очите си разположени върху горната страна на тялото й. След това отново потъва в пясъка.
Продължавам нататък и виждам нещо, което наистина не се среща всеки път, когато се гмурнеш под вода. Една глава се подава от дупка в скалата. После отново се прибира. Една от рибките, които преминават покрай мен се насочва към дупката, където се е прибрала главата. Изведнъж главата се изстрелва като харпун. Изплашвам се, но рибката оцелява. Главата отново се прибира, но след малко самият й притежател се показва навън. Пред очите ми се разкрива необичайно дълга змиорка.
Усещам докосване малко по-надолу от лакътя на ръката ми. Една феерична медуза се изтласква като свива тялото си. Навеждам се, защото забелязвам в пясъка две раковинки. Вземам едната в ръка и се учудвам на красотата на черупката й. Обръщам я. Оказва се празна. Явно обитателят и отдавна е напуснал къщата си. Прибирам я в джоба си. После вземам и втората. В нея има малко раче. Поставям я внимателно отново върху пясъка.
Поглеждам пред себе си и виждам две делфинчета, които си играят с водораслите, шмугват се около подводните скали, като заобикалят коралите и сякаш ме подканват и аз да се включа в играта. Не мога да откажа на такава покана. За първи път се докосвам до делфин. Играем дълго време тяхната прекрасна игра, докато в един момент делфинчетата се отдалечават, като ми махат с опашки...
Цвърченето на делфините бавно преминава в писъците на чайките. Отварям клепачи. Слънцето е силно и ярко. Първите посетители на плажа се появяват. Дали съм сънувал? Усещам нещо твърдо в единия си джоб. Пъхам ръка и усещам, че е мокър. Изваждам ръката си и я разтварям – малка раковинка лежи в нея и сякаш ми се усмихва.

Прочетете още:
10 любопитни факта за делфините
С какво се хранят рибите?
Рибата, която не можела да плува
Морско приключение
Декоративни рибки



Коментари
1 коментар

Росица Павлова, 10 г.,

Публикувано на 25.06.2011

Много хубаво,само края...

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град