зоокът

Начало | зоокът | Една емоционална случка с коте и с хубав край

Една емоционална случка с коте и с хубав край

Павче Стефанова | 2014-02-07

Една емоционална случка с коте и с хубав край

Аз много обичам животните и не мога да гледам как се мъчат. Особено много ми е жал за малките бездомни котенца. Знам, че няма да ми разрешат да ги прибера, защото си имаме достатъчно котки вкъщи. Сега ще разкажа една случка с малко и болно котенце.

Един летен ден с моята приятелка Марина отидохме до близкия магазин да си купим по един сладолед. Малко преди да влезем дочухме мяукане. Поогледахме се наоколо и забелязахме един кашон, а до него малко черно котенце с рижо петънце на предната му лапичка. Приближихме се до него и видяхме, че очите му са възпалени. Дойдоха едни момчета (доста по-големи от нас) и ни казаха да го вземем иначе ще го убият. Занесохме го вкъщи, но ни изгониха с крясъци. Обаче преди да тръгнем ни дадоха едно пликче с храна. Казаха ни го върнем в кашона. Тръгнахме натам, но се сетихме за заканата на онези момчета. Решихме да му направим къщичка на друго място. Избрахме една поляна. Видяхме, че зад едни храсти няма да го открият. Намерихме два дървени плоскости изхвърлени на долната полянка. Слязохме по пътеката и вдигнахме едната плоскост. Беше тежка за нас, но успяхме да я замъкнем до горе. Подпряхме я на една ограда, постлахме отдолу и сложихме котето. Марина провери дали някой не ни е видял. Нямаше никой.
Прибрахме се доволни. На следващият ден, когато пак отидохме до магазина видяхме отново онези момчета. Единия от тях държеше огромен нож и го беше допрял до котето. Каза ни ако до половин час не го намери у нас ще го убие. Нямахме друг избор освен отново да опитаме. Бяхме много уплашени. Занесохме го и разказахме подробно всичко, което видяхме и чухме от момчетата. Разплакахме се от жал. Едва тогава се съгласиха да го приберем и да го излекуваме. Зарадвахме се много и отидохме да играем. Бяхме щастливи, защото спасихме живота на едно невинно котенце. Но щастието ни не беше пълно. Очите на котенцето още бяха възпалени. Разбрахме, че родителите м ще се погрижат затова. Ние вече сме си свършили работата. Марина трябваше да се прибира, аз също. Вечерях, легнах и сънувах много приятен сън.

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"

Снимка: sxc.hu



Коментари
2 коментара

ася владимирова, 11 г.,

Публикувано на 07.06.2015

Много е мило че сте спасили котенцето

Тома Крумов, 11 г.,

Публикувано на 09.06.2015

Тъжна но е с щастлив край

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град