Розовата шапчица и Емил от Льонеберя

Имало едно време момиченце на име Розовата шапчица. Наричали я така, защото имала розова шапчица. Тя също си имала и едно малко кученце. Един ден майка й казала:
– Мило, отиди при баба си в края на джунглата, но не се отклонявай от бананите, те ще ти покажат пътя! О, и трябва да й дадеш от банановия кекс и банановото сокче.
– Добре, мамо, тръгвам!

И така Розовата Шапчица тръгнала, но се отклонила, за да набере на баба си от любимите й цветя. След миг се появил Емил от Льонеберя и попитал:
– Ти откъде си?
– Ах, ти трябва да си злият вълк, ето ти сценария. – отвърнала му Розовата шапчица.
– Какъв ти вълк? – попитал Емил.
– Ах, ти не си вълк! – поразмислила, поразмислила и казала:
– Значи ти трябва да си Тошко Африкански. Ето ти репликите. – подала друг сценарии на момчето.
– Не, не съм и Тошко Африкански. – огорчил се Емил.
– Щом не си и Тошко Африкански, тогава кой си? – попитала Розовата шапчица.
– Аз съм Емил от Льонеберя. – пояснило момчето.
– Е, тогава трябва да тръгнеш за баба ми в края на гората, да минеш през по-късата пътечка, да я изядеш и после...
– Чакай, чакай, чакай аз не обичам бабешко! – казал Емил.
– Изслушай ме, де! След това трябва да облечеш дрехите на баба, да ме изчакаш да дойда и когато дойда и мене да ме глътнеш. Тогава ловецът ще те чуе и ще ти разпори корема и ние с баба ще излезем, ще ти напълним корема с камъни и ще те пуснем в реката.
– Моля да ме извиниш, но имам да доя крави!
И Емил изчезнал надалеч, надалеч.
– Момчета... големи страхливци са. – добавила Розовата шапчица и тръгнала към баба си.

Прочетете още:
Маймунката Тики