Магическата Айфелова кула

Кой не е чувал за Айфеловата кула – символът на Париж и най-известната архитектурна забележителност...
Предлагаме ви сега да научим нещо интересно за тази удивителна метална конструкция, да се запознаем с нейната история и да научим какво мислят за нея парижаните и гостите на града, а също и да се полюбуваме на няколко красиви снимки.

Айфеловата кула е една от най-известните забележителности в света, а също така е и една от най-посещаваните. Тя е и една от най-високите забележителности – нейната височина е 324 метра, което е приблизително равно на сграда с 81 етажа.

Айфеловата кула е построена през 1889 година и има удивителна история. През същата година в Париж, в памет на 100-годишнината от Френската революция, била проведена Световна изложба и именно благодарение на тази изложба е издигната знаменитата кула. Отначало е било предвидено тя да служи като входна арка към изложбата.

Конкурсът, който имал за цел да определи архитектурния облик на бъдещата Световна изложба започнал на 1 май 1886 година. В него участвали 107 архитектите и инженери. Всеки един от тях представил доста интересни проекти, но проектът на инженерът Густав Айфел в крайна сметка бил избран. Но от това възникнали други въпроси и притеснения, като основния бил как Айфел и неговите двама сътрудници - Емил Нугие и Морис Кеклан ще успеят да построят такова масивно съоръжение само за две години. Айфел обаче решил и този въпрос благодарение на особения метод на строителство, който измислил.
За да отговори кулата на изтънчения вкус на парижани за построяването й наели още един архитект – Стефан Совестър. Неговата задача била да придаде на кулата по-художествен облик. Той това и направил. Предложил свързването на опорите да стане с величествени арки, които да служат и като главен вход на изложбата. Неговото предложение също така включвало остъклени зали и различни декоративни елементи за украса.

През януари 1887 Айфел, правителството и местните власти в Париж подписват договор, съгласно който на Айфел се предоставя за лично ползване и експлоатация кулата в срок от 25 години. Строителството струва 7 800 000 франка, които се изплащат само с доходите от самата изложба, а последвалата експлоатация на кулата се оказва доста доходоносен бизнес.

300 работници, в продължение на 2 години, два месеца и пет дни строили кулата. За бързия строеж способстват изключително висококачествените 1700 общи чертежи и 3629 детайлни скици с указани точни размери на над 18 038 метални детайли, съединени с два и половина милиона нитове.
За големия труд, който положили всички за кулата, били получили зашеметяващ и незабавен успех. В продължение на шест месеца, след откриването й, кулата била посетена от повече от 2 милиона души.
Разбира се, като всяко нещо, и Айфеловата кула намерила своите противници. Те започнали да се против нея още от началото на самото й строителство като дори се опитали да му попречат. През 1887 година  група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Според тях също така кулата щяла да наруши неповторимия стил на Париж.

Основите са излети и завършени до 30 юни 1887 г., след което започва изграждането на железните части. Най-сложна се оказва първата платформа, и по-точно привеждането й в хоризонтално положение. За целта трябва да се построи огромно дървено скеле. Строителните работи не са лесни, вървят бавно, но без прекъсване. Но трудностите подновяват опасенията за структурната ефективност и безопасност и в пресата се появяват заглавия като „Самоубийството на Айфел“ или „Айфел е полудял&ldquo. На този етап малък „пълзящ“ кран е инсталиран във всеки един от краката на кулата по релси, които да се използват по-късно за монтиране на асансьорите. Критичният етап на съединяването на четирите крака на нивото на първата платформа завършва през март 1888 г. Споровете сред творческата интелигенция постепенно заглъхват със завършването на съоръжението и с признаването на наистина всеобщия му успех.
Осветена е на 31 март 1889 година, когато Густав Айфел завежда група правителствени личности на обиколка. По това време асансьорите не работят и изкачването става пеша. Повечето представители остават на долните нива, но една малка група стига върха, където поставят трикольора на Франция. Процедурата е придружена от 25 залпа, изстреляни от по-долното ниво. Официално кулата е отворена за посещения на 6 май 1889 година. Моментално тя се превръща в хит и се формират големи опашки от желаещи да се качат да я разгледат. Билетът за първото ниво е 2 франка, за второто 3 и 5 за върха, като в неделя се предлагат на половин цена. До края на изложението е изкачена от 2 милиона души. Четиридесет и една години остава най-високата конструкция в света. Нейният архитект Густав Айфел е автор и на други известни постройки като Статуята на свободата.

Кулата е висока 324 метра. В зависимост от околната температура височината й може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. При буря максималното й отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията ий съдържа 18 038 метални части и 2 500 000 нита, тежи 10 100 тона. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обявяване на Първата Френска Република. В построяването й участват 50 инженери и около 300 работници. След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.

През своето дълго съществуване кулата не еднократно е променяла цвета си – от жълто до червено-кафяво.   Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 г. и е завършило през юни 2003 г.

Днес Айфеловата кула е символ не само на Париж, но и на цяла Франция и само за миналите три години е била посетена от повече от 20 000 човека. Тя е един от най-посещаваните туристически обекти в света.
Създателят й много често, с хумор е казвал за своето творение: "Понякога изпитвам ревност от тази кула, та тя е по-известна от мен!". В чест на създателя й, в северната част на кулата е монтиран позлатен бюст, на който пише само: "Густав Айфел: 1832-1923".

Вижте още:
Франция – страна с богата история – интересна туристическа дестинация