Знаете ли, че вулканите могат да създават плаващи камъни...

Малко природни образувания са толкова заплашителни като вулканите. Спящи те изглеждат спокойни и хората си живеят в съвършена хармония с тях, докато силата на природата не реши да изплува с бруталност от вътрешностите им в спектакъл, който едновременно ужасява, разрушава и очарова. Не е изненадващо, че има много дестинации, които използват вулканичната дейност като една от своите туристически атракции (например Исландия или италианския регион Сицилия). Но какво знаете за вулканите? Прочетете и ще видите колко невероятно интересни са те!

Вулканите могат да създават плаващи камъни

Да, такива камъни съществуват. И то не във фантазията, а в реалния живот. Единствената скала, която може да плува във вода, е вулканичната пемза. Образува се от втвърдена лава с голям брой газови мехурчета, които я правят много лека и пореста. Колкото повече такива кухини има в скалата, толкова по-ниска е нейната плътност и толкова по-добре се задържа върху водата. С течение на времето обаче мехурчетата могат да се напълнят с вода и след това пемзата потъва. Понякога след силни изригвания пемзата се натрупва на повърхността на океана и образува огромни салове, които могат да се носят по течението. Например през 2019 г. едно такова образувание от 150 km² беше видяно в Тихия океан. Тези острови обаче не са много стабилни и могат бързо да бъдат унищожени от вълни и вятър.

Вулканите могат да образуват светкавици и дъги

Всеки знае, че вулканите могат да произвеждат лава и облаци от горещи газове. Но често причиняват и по-необичайни природни явления. Например мълния. Вулканичната мълния или „мръсната гръмотевична буря“ е електрически разряд, който се появява в облак от пепел, издигащ се по време на изригване. Това явление е регистрирано за първи път през 79 г. сл. н. е. близо до Везувий. Сега такава мълния често се наблюдава в кратера на най-активния вулкан на Земята – Сакураджима в Япония. Те се образуват поради разликата в електрическия потенциал между частиците от газове и пепел, които се отделят при изригването. Първите са заредени положително, докато вторите са заредени отрицателно. И когато тези компоненти се сблъскат, появяват се електрически светкавици. Освен това в процеса участват и водни пари, които също се отделят по време на изригването.

Цветът на вулканичната мълния може да варира от яркобяло до оранжево-червено и дори синьо, създавайки драматичен контраст с тъмното нощно небе или облаците пепел. Този природен феномен има интересен страничен ефект. Когато изригване от 30 000 °C разтопи частиците пепел и скали, които се носят във въздуха по време на изригването, те се превръщат в стъклени топки или тръби, наречени фулгурити.

Друго атмосферно явление, което се случва по време на изригване, е дъгата. В атмосферата се отделят големи количества пепел, прах и газове, които взаимодействат с влагата и облаците. И ако в същото време слънцето грее в небето, тогава лъчите му се пречупват от частици, изригнати от вулкана, и се образува многоцветна дъгообразна ивица.

Акулите живеят във вулкани

Вулканите са не само земни, но и подводни – като последните могат да имат свои собствени екосистеми. В края на краищата дупка в земната кора, откъдето извира нажежена магма, е източник не само на болезнена смърт, но и на топлина, минерали и хранителни вещества за различни растения и животни. Например, археите използват химическа енергия и минерали от вулкан за своя метаболизъм. Някои видове мекотели образуват специфични съобщества, основани на симбиоза с бактерии, които окисляват химически съединения. А хидротермалните тръбни червеи са в състояние да синтезират органични вещества, използвайки енергията на сероводорода. Най-необичайният пример за такава подводна екосистема е вулкан, наречен Кавачи, разположен в Тихия океан край бреговете на Соломоновите острови. Фактът, че е наводнен с вода, не му пречи периодично да изригва и да създава временни острови от лава и пепел. Но въпреки това в кратера живеят голямо разнообразие от морски създания, включително тихоокеански полярни акули и акули чук.

Вулканите произвеждат обсидиан

Хората, които са играли Minecraft, Dwarf Fortress или Terraria знаят много добре, че когато лавата влезе в контакт с вода, се получава обсидиан. И не това са измислили дизайнерите на игри – в действителност стъклената вулканична скала наистина се образува от втвърдена магма. Обсидианът се състои предимно от силициев диоксид и има характерен черен, кафяв или тъмносив цвят. Повърхността му е много гладка и лъскава и наподобява стъкло. Има и други нюанси: сиво, зелено, синьо и дори розово. Обсидианът може да съдържа различни неща, газови мехурчета, кристали или ивици. А крайният вид и свойствата на камъка се влияят от такива фактори като състава на лавата и скоростта на нейното охлаждане. Благодарение на уникалните си свойства, обсидианът е бил ценен материал за производството на каменни инструменти и бижута от хиляди години. Има висока твърдост и остри ръбове, така че е използван и за направата на оръжия.

Вулканите влияят на климата на цялата планета

Може да останете с впечатлението, че вулканите са нещо далечно и не засягат живота на простосмъртните. Но това е заблуда. Изригванията, придружени от емисии на пепел, газове и лава, могат да доведат до глобални промени в климата. Те влияят върху температурата, валежите и дори атмосферната циркулация. А изгорелите газове на огнена планина някъде в района на Океания могат лесно да променят живота на населението на Америка и Европа. Например най-силното изригване в историята на човечеството даде на света на 10 април 1815 г. вулкана Тамбора, разположен на остров Сумбава в Индонезия. Той изхвърли в атмосферата огромно количество пепел, газове и лава, което значително допринесе за нейното замърсяване. Колони от вулканични частици се издигнаха на височина от около 43 км.

Но не всичко е лошо: това събитие оказа влияние и върху литературата и изкуството. Високото ниво на пепел в атмосферата предизвика необичайно красиви залези, които много художници запечатаха на своите платна. Например Каспар Дейвид Фридрих и Уилям Търнър. В допълнение, някои забележителни произведения като „Франкенщайн“ на Мери Шели също са вдъхновени от студената и тъмна атмосфера, създадена от изригването на Тамбора. А липсата на овес и смъртта на много коне доведоха до факта, че хората започнаха да измислят алтернативни транспортни технологии. В резултат на това немският инженер барон Карл Дрез създава прототип на велосипед и машина за движение по релси с мускулна тяга – мотриса. Трудните времена карат хората да изобретяват.

Photo by Alain Bonnardeaux on Unsplash