Трябва да вярваме в дядо Коледа

Един ден дядо Коледа разбрал, че никое дете не му благодари и решил да спре да им раздава подаръци. Речено сторено, той спрял да им ги раздава. Всички деца се чудели "Защо нямаме подаръци от дядо Коледа? Какво ли е станало? Ами ако му се е случило нещо?"
Цяла зима децата плакали и плакали.

Другата Коледа дядо Коледа получил тонове писма, в които пишело:
"Любими дядо Коледа, какво се е случило с теб? Ако са те наранили, поне баба Коледа да ни пише".
Дядо Коледа се зарадвал, че децата разбрали, че отсъства и че са се притеснили. Без те да знаят под всяка елха имало по 10 подаръка, дори и за непослушните деца!

Затова винаги всички трябва да вярваме в дядо Коледа. Той наистина съществува. Просто идва вечер, когато всички спим.

***

И моето стихотворение:

Ах, мой дядо Коледа и любими.
Джуджета вие сте ми най-добрички,
вие сте ми най-милички.
Вие цели 100 години подаръци на Коледа ми носите, 
с щастие и голяма усмивка.
Правите подаръчета мили сам-самички,
само с помощта на приятелството вярно.

Защо, кажи ми, дядо Коледа
никой в теб не вярва.
Всички викат:
"Хохохоо, дядо Коледа не идва.
Той не съществува. Ха-ха-ха".
Аз ли само вярвам в теб
или има още като мен?

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"