Коледна история

Една вечер се събудих и чух някой да чука по прозореца. Отидох до него и видях Дядо Коледа с елените на шейната.
– Здравей, Яни! Скачай в шейната! – весело ми рече Дядо Коледа.
Влязох в шейната и тя потегли към Лапландия. Докато летяхме над нея гледах и се чудех какво е цяла година да има сняг. Бе толкова красиво, че ми се щеше да го снимам.
Слязохме от шейната до работилницата на  Дядо Коледа. Влязохме и що да видя –  елфите опаковат подаръци, пеят песни и правят играчки. Бе толкова интересно. Реших да им помогна. Облякох елфски костюм и се наредих до един елф. Незнайно как опаковах своя подарък. Макар да знам какъв е няма да ви издам.
След това отидохме при елените. Бяха много сладки. Спрях се при Рудолф. Дядо Коледа ми позволи да го нахраня и среша. Рудолф подаде сладкото си червено носле, което светеше като лампичка. Когато го пипнах ръчичката ми светна.
– Дядо Коледа, Може ли да се повозя на Рудолф? – попитах аз.
– Да! Разбира се! – отвърна ми той с весел глас.
Качих се на еленчето и полетях в небето.
– Рудолф, много си умен! Благодаря, че ми позволи да те пояздя. – казах му радостно.
– Няма защо, Яни! Ти си дете, което вярва в Дядо Коледа! А дете, което вярва в магията е добре дошло при мен! – заговори ми еленчето. – Тази година ще получиш не само подаръка, който опакова, а и подарък от мен!  
– Радвам се, че те видях! Може ли да ме върнеш у дома? – попитах Рудолф.
– Да! Дръж се здраво! Да полетим с пълна сила!

След дългия път се върнах у дома. Преди да вляза еленчето ми рече:
– Моля те не разказвай тази история на накой! Това трябва да остане в тайна, за да не помислят другите деца, че са били лоши.
Кимнах с глава и със голям скок се озовах на леглото. Щом погледнах към прозореца видях, че Рудолф вече го няма. Заспах с мисълта да спазя обещанието което дадох.

На сутринта под елхата намерих това което исках и освен това подаръче от Рудолф. Никой не е чувал за тази история. Помни щом вярваш всичко е възможно.

Участва в „Ако бях Дядо Коледа... – коледният конкурс на Az-deteto.bg“