4 „безобидни“ родителски грешки, които травмират децата

Повечето хора, когато планират да имат деца, искрено се надяват, че ще станат добри родители. Доста често обаче те оставят на детето приличен набор от травми, които самият човек рядко осъзнава и дори квалифициран психолог невинаги може веднага да открие. В края на краищата, мама и татко бяха толкова любящи и грижовни! Родителската любов обаче не е гаранция, че няма да има травми. Ето защо се случва това:

• Родителите използват същите методи, които са били прилагани и върху тях, без да се замислят за последствията. Например слагат детето в ъгъла, когато не иска да яде нещо, или заплашват с наказание, когато отказва да ходи на детска градина. За съжаление, в наши дни отношението „и ние сме възпитани така, нищо, израснахме свестни хора!“ не е загубило своята актуалност.
• Дори внимателно планираното родителство понякога се оказва непоносимо бреме. Това се случва по различни причини: мама и татко са твърде млади и незрели, появява се следродилна депресия или истинското родителство се оказва поразително различно от публикациите в лъскави списания. А хората, които имат малко собствени ресурси, не са склонни към онези методи, които помагат за формирането на осъзната хармонична личност. Вместо това, те избират тези, които работят по-бързо и помагат за постигане на резултат, полезен за възрастния или за подчинението на детето тук и сега! Например те спират да говорят с дете, което е пропуснало час, или лишават детето от достъп до любимите му играчки, докато не си изяде супата.
• Родителите гледат на последствията от действията си от гледна точка на възрастните. И не осъзнават, че някои моменти може да не оставят дълбока следа върху психиката на възрастния, но в същото време силно влияят на детето.

Кои са най-често срещаните скрити грешки, които възрастните допускат? Често възрастните искрено желаят най-доброто за детето си, обичат го и дори не им хрумва, че някои обикновени действия могат да оставят сериозен отпечатък върху формирането на детската психика. Ето най-често срещаните грешки.

1. Пренебрегване на личните граници на детето

Родителите действат, основавайки се на отношението: „Това е нашият общ дом и всичко в него е общо.“ Те се отнасят към стаята, играчките и самото дете като към своя собственост. Влизат, без да чукат или да задават въпроси по всяко време – не само за малки деца, но и за тези, които вече са на прага на пубертета. Без да питат, подреждат стаята, изхвърлят рисунки, играчки или ги дават на друго дете да си играе с тях, дори когато собственикът ясно показва негативна реакция. Поглеждат през рамо, когато детето е заето с нещо, без да питат: „Мога ли да погледна?“ Всичко това води до факта, че децата се превръщат във възрастни, които не виждат собствените си граници в самостоятелния живот. „Може би е нормално съпругът ми да проверява телефона и чантата ми? Той се грижи за мен!“ Освен това се увеличава рискът в бъдеще човек да стане жертва на насилие или малтретиране: той не разбира, че има право на лично пространство и не трябва да толерира това, което му е неприятно.

2. Самостоятелен избор от какво да се интересува детето

Често родителите с най-добри намерения се ръководят не от наклонностите и желанията на детето, а от собствените си представи за това как е „правилно“. „Синът ми няма да се занимава с танци, не е мъжествено! Ще го пратя на бокс!“ или „Няма да харча пари за художествено училище, нека учи английски, това е много по-скъпо.“ В резултат на това детето израства като възрастен, който не знае какво иска. Или пък внимателно се стреми към наложените от обществото знаци за успех (купил си е кола, апартамент, завършил е престижен университет...), и не разбира защо не се чувства щастливо. Ако способността да искаш е била обезценена и отрязана от родителите от ранно детство, е много трудно да се възстанови в зряла възраст. А човек, който не разбира какво наистина иска и се страхува от желанията си, едва ли ще може да стане щастлив. В същото време повечето хора имат определени способности, които се проявяват съвсем ясно в детството. И е логично възрастните, които са наблизо, да обръщат внимание на любимите занимания на детето, ако искат да му помогнат да се реализира пълноценно в бъдеще.

3. Потискане на детските емоции

Възрастните не разбират как да реагират на изразяването на силни емоции у децата и в резултат на това често поемат по пътя на потискането им: „Смехът ти ми разцепва главата, млъкни!“, „Момичетата не се ядосват!“ и т. н. Често самият възрастен не е много добър в разбирането и изразяването на силните си емоции. Те го плашат и когато отглежда дете, то поема по пътя на потискането – точно както са правили спрямо него. В резултат на това децата решават, че е невъзможно да бъдат щастливи, ядосани, разстроени. Или е толкова непоносимо за един възрастен да види как дете страда (например да плаче силно), че е по-лесно за него... да забрани на детето да чувства, отколкото да помогне компетентно да се сдържа това, което изпитва. В зряла възраст това води до факта, че човек не може да разпознава и правилно да изразява емоциите си. А това от своя страна значително усложнява комуникацията. Например човек се страхува или е разстроен, но му се струва, че тези емоции го правят уязвим. Той отказва да ги преживее и да ги изрази по начин, разбираем за събеседника. В резултат на това отвън реакцията му може да изглежда като гняв, което изглежда като по-силна и по-защитна емоция. И събеседникът е озадачен – не вижда никаква причина за гняв!

4. Игнорирането като начин за разрешаване на конфликт с дете

Игнорирането е много удобен начин да получите това, което искате от дете, да го накарате да се държи така, както би трябвало да се държи един възрастен. Но детето има специфично възприятие за времето: то живее в днешния ден. И му се струва, че ако майка му не му говори сега, демонстративно е спряла да му обръща внимание, държи се студено – тя го е разлюбила завинаги! Детето възприема липсата на любов и грижа от възрастен като заплаха не само за емоционалното благополучие, но и за физическото съществуване! Това чувство е запечатано дълбоко в подсъзнанието. В зряла възраст, ако партньор в живота, бизнес партньор или приятел прояви дори намек за игнориране – човек е готов на всичко, само и само да не бъде лишен от любов. Тази ситуация връща към детския страх, че майка му го е разлюбила завинаги, оставяйки вече възрастния човек беззащитен срещу манипулацията.

Вижте още:

• Отгледайте по-щастливи деца с правилата за възпитание на трима от най-известните учители, създатели на известни школи
• Най-добрият начин да накарате децата си наистина да ви слушат