Нещата, които да избягвате, защото биха могли неволно да подхранват тревожността у децата

Тревожността е убедителна и „решителна“ и е майстор в това да създава напрежение в семействата. Ако имате дете, което се бори с тревожност, не се колебайте – възможно е да промените тежката ръка на тревожността в живота на детето си. С насоки, информация и стратегии, на тревожността може да се даде мястото, което заслужава, а именно някъде далеч от центъра на вниманието.

Първо най-важното. Тревожността при децата – как да спрем да ѝ даваме кислород.

Много е вероятно, ако имате тревожно дете, да сте опитали всичко, за да промените нещата. Няма правилни или грешни начини за отглеждане на тревожно дете, но има някои неща, които ще работят добре от самото начало, някои, които ще бъдат полезни в краткосрочен план, но ще бъдат неприложими в дългосрочен план, и някои, които ще се окажат истинско бедствие от самото начало. Единственото общо нещо за тези стратегии е, че всички те вероятно идват от дълбока любов (може би понякога примесена с отчаяние – напълно разбираемо), но винаги мотивирани от любов.

Вие винаги ще бъдете експертът по детето си и е важно да „се доверите на интуицията си“ за това, което работи най-добре. Ето някои неща, за които да помислите, които в краткосрочен план може да изглеждат ефективни, но които всъщност биха могли да поддържат тревожността на детето ви подхранена и силна за дълго време.

1. Избягване

Избягването може да се маскира по много различни начини. Понякога ще изглежда очевидно, като например отказ от участие в извънкласни дейности („Не ме интересува особено да играя футбол/да участвам в училищната пиеса тази година“) или ходене до библиотеката по време на обяд, за да се избегне детската площадка. Избягването може да изглежда и по-малко очевидно, като например детето, което преглежда отново и отново домашните си (за да избегне грешка) или това, на което му отнема много време да вземе решение (за да избегне грешното). Избягването не е опит на детето ви да ви създава трудности или да ви манипулира. Със сигурност не е това. Ако поведението е обусловено от тревожност, това означава, че детето ви е насочвано от мозъка, който го предупреждава за опасност. Мощните първични инстинкти, които са ни пазили в безопасност, като са ни насочвали далеч от космати хищници, тъмни алеи или насрещно движение, са същите инстинкти, които карат детето ви да избягва всичко, което му се струва заплашително. Дали останалият свят смята заплахата за разумна или рационална е без значение – тя е разумна и рационална за тях и това е, което има значение.

Когато децата показват непреодолим страх или тревожност, е напълно разбираемо, че един любящ родител би искал да ги предпази от тези лоши чувства. Понякога, независимо дали поради изтощение или липса на възможности, може да се почувства, че единственият начин да се успокои страданието им е да се подкрепи избягването им. ова може да доведе до краткосрочно облекчение за всички (което понякога е отчайващо необходимо!), но избягването има разочароващ начин да влоши нещата в дългосрочен план и да поддържа тревожността добре подхранена. Ето как:

Избягването отнема възможността да се научи, че страхът е предупреждение, а не предсказание. То пречи на децата да се научат, че каквото и да ги тревожи, най-вероятно изобщо няма да се случи и че ако се случи, те са достатъчно устойчиви, силни и находчиви, за да се справят. Вместо това, те се научават, че най-добрият начин да се справят с непозната или трудна ситуация е да я избягват.

Когато избягването се случва твърде често, то може да се превърне в начин по подразбиране за реагиране на света. Тогава за детето светът винаги ще бъде опасно място. Рискът е децата да започнат да смятат, че винаги трябва да са нащрек за неприятности, което може да бъде изтощително за всички.

Избягването учи децата да се пазят от непредсказуеми или непознати ситуации. Те стават по-малко склонни да експериментират и да изследват света, търсейки вместо това преживявания, които идват със сигурност и комфорт. Колкото повече правят това, толкова по-малък става светът им.

Избягването е напълно разбираема, интуитивна реакция, но колкото повече нещо се избягва, толкова повече това избягване се потвърждава като единственият начин да се чувстват в безопасност. Понякога избягването ще бъде разумен вариант, а понякога ще прекъсне широкия им поглед към света.

2. Защита или свръхзащита?

Когато има заплаха, защитното поведение е част от това да бъдеш любящ и отдаден родител. То е, което превръща родителите в супергерои. Защитното поведение може да включва подкрепа за избягване, организиране на средата, за да е по-безопасна, или промяна на плановете, за да се съобрази с тревожността на детето. Понякога това е точно това, което е необходимо, но когато се случва твърде често и твърде ненужно, може да попречи на децата да открият собствената си смелост, сила и устойчивост. Може също да им попречи да осъзнаят, че светът, макар и непознат понякога, невинаги е толкова страшен, колкото изглежда.

3. Прекомерно успокояване

Ако детето ви е преживяло истински страх или е напът да направи нещо смело, няма нищо по-хубаво от прегръдка и искрено успокоение, за да смекчи болката и да го стабилизира. Дори като възрастни, някой да ни каже, че всичко ще бъде наред, е утешително, подхранващо и наистина приятно нещо, което да чуем. Както много неща, които ние, хората, обичаме, успокоението може да стане безполезно, когато стане прекомерно. Твърде много хубаво нещо може да бъде най-хубавото нещо! А друг път може да доведе до тревожност. Защо? Защото прекомерното успокояване може неволно да подкопае способността на децата да развият собствена увереност и самоподкрепа. Ако вие сте този, който винаги осигурява междинната линия между тревожна мисъл и смела реакция, ще бъде още по-трудно за едно тревожно дете да намери своята собствена.

4. Моделиране: Те наблюдават и учат всичко, което правите.

Децата ви ще се обръщат към вас за това как да интерпретират света и нещата, които се случват в него. Така малките човечета се превръщат в здрави, компетентни големи хора. Те винаги ще учат това, което виждат, по-сигурно от това, което им се казва. Ако бързо проявявате тревожност към света или хората в него, избягвате трудни или непознати ситуации или се колебаете да се доверите на способността си да се справите, те ще се научат да правят същото.

Тревожността не е лесна за изключване. Въпреки най-добрите ви намерения, ако по природа имате склонност към тревожност, ще бъде много лесно да предадете на детето си посланието, че светът е опасен. Това не означава, че вие сте причината за тревожността на детето ви. Определено не означава това. Тревожността е физиологична реакция и по никакъв начин не се обяснява с моделиране. Ако обаче детето ви вече е склонно към тревожност, е много възможно то да запомни нещата, които правите, които подкрепят неговия възглед за света като опасно място, и че избягването е начинът за справяне с тази опасност.

За дете, което няма предразположеност към тревожност, наблюдението ви как правите нещата, които смекчават вашата собствена тревожност, може да не е от никакво значение. При тревожно дете обаче вашето тревожно поведение ще работи за засилване на неговото. Добрата новина е, че с това голямо влияние, то също ще наблюдава и ще се учи от вашето смело, устойчиво поведение.