Моята котка Марта
Миналата година през лятото разхождайки се с моя приятел Боби из града, чухме жално мяукане. Огледахме се и видяхме, как от една купчина с дърва излезе малко котенце. На цвят беше бяло и черно, и толкова миличко. Обадих се на мама и я попитах дали може да го прибера у дома. Получих разрешение от нея. Тя смята, че за да стане едно дете добро, трябва да му се разрешава и помага да прави добрини. Кръстихме нашето малко момиченце Мартина. В началото правеше много бели, като всяко дете – ровеше на мама в саксиите, събаряше разни неща, бягаше, подскачаше, катереше се по пердетата, но най-обичаше да стои на мивката и да се опитва да хване водата! Мартинка стана член на нашето семейство и всички ние много я обикнахме.
Мина зимата, дойде пролетта и Марта порасна. Вече не беше такава беладжийка. Много ни обичаше, посрещаше ни на вратата. С мама забелязахме как нашата писанка гледа любопитно през прозореца, и ни стана тъжно за нея! Аз я спасих, сега не беше гладна, беше на топло и никой нямаше да я нарани, но не беше свободна! Помислихме и взехме решение да я занесем на село при баба! Тъжно ми е! Виждам я всяка събота и неделя и знам, че е щастлива между другите котки и най-важното на свобода! Преди два дни разбрах, че моята Мартинка ще си има скоро бебчета и съм много щастлив!
