Мечта за Индия
Всеки човек си има свои мечти. Най-големите мечтатели са децата, а аз съм едно от тях.
Моята мечта е, щом започнат топлите летни дни, с приятелката ми и котето Пуфи да заминем на пътешествие. Ще съм много щастлива, когато се издигнем в небето със самолет и отпътуваме за Испания. Като пристигнем в тази непозната за мен страна, ще отидем на брега на безкрайния океан и ще се потопим в топлите му солени води. Със сладолед в ръка ще седнем на пясъка и ще се радваме на топлото испанско слънце, на гладкото като стъкло море и на белите кораби. Морският бриз нежно ще ни гали и полюшва косите ни. Вечерта уморени от плажа и игри ще си хапнем по една вкусна паеля и с приповдигнато настроение с приятелката ми ще потанцуваме динамичната и темпераментна салса.
Колкото и да е красива Испания, не бих останала тук. Моята най-голяма мечта е да посетя далечна и загадъчна Индия. Тъй като много съм чела, знам не малко за бита и традициите на хората в тази страна. Ето защо в моя куфар ще има червено, синьо и зелено сари, бижута и бинди, което се слага между веждите. То се смята за трето око, предсказващо бъдещето. Косата ми ще бъде на плитка, сплетена на три. Това е най-благоприятната индийска прическа, символизираща троицата богове – Брахма, Вишну и Шива.
Ето ме вече на индийска земя – сбъдната моя мечта! След дългия път ще си похапна вкусната питка Роти. За мен няма да е изненада, ако по улиците срещна крава. Тя е свещено животно за индийците и символизира майчинството. На път за Тадж Махал с удоволствие бих се потопила в една от свещените реки Ганг, Ямуна или Сарасвати. На входа на този величествен мавзолей погледът ми привличат богато украсени стени, част от Корана и високите около 20 метра минарета.
След няколко дни престой в Индия аз научавам все повече неща за нея. Незабравими за мен обаче ще останат срещите ми с обикновените индийци – добронамерени и отзивчиви, благородни и добри, независимо от това дали са бедни или богати. За разлика от нас българите индийците са дълбоко вярващи хора. Често те посещават религиозни храмове. Заедно с тях и аз посетих един такъв храм. Точно пред входа му си събух обувките и останах боса, защото така изисква индийската религия. С всички се помолих на богинята Лакшми за здраве, обич и мир на цялата ни планета Земя.
Колкото красива и тайнствена да е Индия, колкото и да обичам приключенията затъгувах за моята страна. Качих се отново на самолета и с радост се завърнах в Лом, родното ми градче, намиращо се на брега на синия Дунав.
Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“
