Като приказка от сняг

Първият сняг на дланта. Вкусът на зимата на алените устни... първата снежна пряспа на зимата... Вятърът се превръща в един фантастичен танц, нежно въртящ снежинки и сякаш от памук. А те, от своя страна, проправят дантелен килим на земята, асфалта, по пейки, тротоари, автомобили, дървета и хора. Леки, бели, нежни са те, от детството и помните ли как като деца се радвахме на първия сняг?

Като луди тичахме, сякаш от тревога трепетна отнесени. Как прекъсвахме уроците... и всички ние се затичвахме към прозорците да наблюдаваме възглавницата на зимата. Някъде дълбоко в душите си сядаме на шейните и политаме надолу по стръмни хълмове, играем със снежни топки, дъвчем ледени висулки, и изобретяваме смешни снежни човеци. Сняг невинен и блестящ, нежен и скърцащ. Сякаш горят златни листа и есента триумфално царува на престола си.

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"