История за едно вълшебно камъче

Михаил се събуди, когато будилникът звънна точно в осем часа. Той си изми зъбите и очите, среса се и отиде отново в стаята си. Мисълта за съня му не излизаше от главата му! Той бе сънувал, че е някъде, в някоя страна и се носи в небето, като волна птица. Сънят беше направо като истински!
Когато отиде на училище госпожата го изпита:
– Хайде, Михаиле, ела да решиш задачата!
Но на Михаил изобщо не му се мислиха задачи. След като не можа дори и да каже и едно число, той си помисли: “Ех, де да имах вълшебно камъче, с което да правя чудеса!”
Когато би и последният звънец, момчето бавно слизаше по стълбите, защото сънят му още не бе го напуснал. Изведнъж нещо проблесна на земята. Михаил приближи и гледа – камъче! Взе го в ръце и го сложи в джоба си.

Прибра се вкъщи, извади камъчето, явно помисли, че то е вълшебно и си пожела: “Нека да се пренеса в съня си!”
Нямаше вече никакъв Михаил във вкъщи. Той бе попаднал на място, което бе приказно! Тревата там беше мека и сочна, листата на дърветата бяха от злато, на клоните му безброй птички пееха вълшебната си песен. Облаците се гонеха в небето и на Михаил му се прииска да играе на тяхната игра. Камъчето като че ли му прочете мислите и той политна нагоре, започна да си играе.

Изведнъж играта престана, птичките спряха да пеят, дърветата изчезнаха, а момчето лежеше в леглото на стаята си. Той потърси камъчето, но не го намери. “Явно това е било сън!” - огорчи се.

Човек винаги трябва да вярва в нещо, макар и то да е малко!