„Само още една страница!“: когато приказката оживява с детски цветове

– А ако гората е лилава? Въпросът идва с молив, вече вдигнат над страницата. След малко дърветата ще имат необичаен цвят, в прозореца на малка къщичка ще светне жълто, а едно зайче ще тръгне по пътеката към своя приятел.

Представете си книга, в която детето може да направи всичко това: да чуе историята, да оцвети света ѝ и да помогне на героите да преодолеят препятствията по пътя. В края на страницата приключението продължава. Какво ли го чака след завоя?

В това очакване се срещат любопитството към приказката, удоволствието от създаването и желанието да разрешиш загадка. А между моливите и страниците се появяват поводи детето да си представя, да сравнява, да обяснява и да опитва отново.

Гората е нарисувана. Каква ще бъде тя – решава само детето.

Историята ни казва, че героите живеят в гора. Детето обаче може да я види като есенна, снежна или озарена от светулки. Може да избере тъмносиньо небе, защото приключението се случва вечер, или да нарисува слънце, защото според него героят се страхува от тъмното.

Тогава цветът вече изразява идея. Детето свързва чутото със своя представа и я прави видима.

Тъкмо тук приказката има особено място. Тя предлага герои, случки и въпроси, около които въображението може да работи. Къде отива зайчето? Какво има в раницата му? Кой го чака зад вратата?

Когато детето добавя свое обяснение или продължение, то упражнява и разказването: подбира думи, свързва събития и се опитва да предаде идеята си на друг човек. Съчетаването на истории с детски рисунки е сред подходите, които Националната асоциация за образование на малки деца в САЩ (NAEYC) препоръчва за подкрепа на езика и ранната грамотност.

Понякога най-хубавият въпрос от възрастния е съвсем кратък: „Разкажи ми за това“. След него може да се появи история, която никой автор не е предвидил.

Една загадка може да придвижи цялото приключение

Зайчето е стигнало до разклонение. Едната пътека води до реката, другата се връща назад, а третата стига до дома на приятеля му. Детето проследява линиите с пръст, избира посока и проверява.

Това е малък момент за размисъл: „Ако тръгна оттук, къде ще стигна?“. На друга страница трябва да се открие коя кошница е различна. После – да се продължи гирляндата за горския празник: листо, цвете, листо, цвете… Какво следва? В такива занимания логическото мислене има съвсем конкретен образ. Детето сравнява, търси правило, подрежда и проверява предположението си. Работата с последователности и закономерности дава възможност да се упражняват ранни умения за решаване на проблеми.

А историята свързва тези усилия с цел, която можем да си представим: да стигнем навреме, да намерим изгубеното, да помогнем за празника. Решената задача става част от случващото се.

Въображението предлага възможности. Логиката помага да проверим коя от тях ще ни отведе напред.

Мястото на родителя е до малкия откривател

„Чакай, искам сам!“

Ако сте чували тази реплика над лабиринт или загадка, познавате момента, в който детето иска да намери решението самостоятелно. Можем да му дадем време, а при нужда да предложим и една следа: „Погледни къде свършва тази пътека“. Подобна подкрепа оставя място за собствен опит. Насърчаването на усилието и внимателните насоки са сред препоръките на NAEYC за подкрепа на постоянството при решаването на трудни задачи.

Възрастният има и друга приятна роля – да даде глас на приказката. Да прочете репликата на мечето с плътен глас. Да спре за миг преди изненадата. Да попита: „Ти как мислиш, ще успеят ли?“.

Така четенето, оцветяването и задачите могат да се превърнат в споделено преживяване, в което всеки има принос. Родителят носи гласа на историята, а детето – цветовете, предположенията и решенията.

Накрая можем да разлистим книгата отново. Ето лилавата гора. Ето пътеката, която първо ни е заблудила. Ето прозореца, в който свети жълто, защото някой чака приятел. По страниците вече има следи от детските избори и малки открития. Историята е прочетена, но е и преживяна.

А от съседния стол се чува: – Хайде да видим какво става после.

Връзката между приказните истории, оцветяването и заниманията е във фокуса на участието на MyFairyPlay във фестивала „КОД ДЕТСТВО“, където деца и родители ще могат да се включат в творчески занимания на 28-29 ноември, в х-л София Балкан Палас, напълно безплатно с предварителна регистрация за посещение.

Източници – National Association for the Education of Young Children (NAEYC): NAEYC. Everyone Can Be a Storyteller. За разказването, илюстрирането на собствени истории и подкрепата на езиковото развитие. Lavigne, H., Orr, J., & Wolsky, M. Helping Your Preschool Child with Computational Thinking. За последователностите, откриването на закономерности и решаването на проблеми. Young, J. M., & Reed, K. E. Mastery Motivation: Persistence and Problem Solving in Preschool. За постоянството, самостоятелните опити и подкрепата от възрастния.