Малката костенурка, катеричката и вятърът

Имало едно време една малка костенурка. Тя била много по-малка от която и да е друга костенурка. Отначало си мислела, че така е както трябва, но после осъзнала, че тя е най-малката костенурка на света. Станало й тъжно. Приятелите й казвали, че не може да играе с тях, защото е много малка.

Един ден тя отишла на разходка в планината. Видяла една катеричка и й казала:
– Катеричке, къде си се запътила така?
– Зимата наближава и аз трябва да си намеря жълъдчета за храна, но всичките ги е взела катеричката Ани. Аз много се тревожа за моите малки, защото са гладни и няма храна.
– Не се безпокой, катеричке. Ще поискаме да ти даде малко жълъдчета, та да може да нахраниш малките си.
– Благодаря ти, костенурко.
Те тръгнали към къщата на катеричката Ани. Когато пристигнали, попитали:
– Катеричке, моля, дай малко жълъди, та да си нахраня семейството.
– Аз не ща. Не ща да си деля храната.
Катеричката се натъжила. Почнала да плаче и да се вайка.
– Аз какво ще правя без храна? Как ще храня своите малки?
– Аз не ща. Нали са мои и защо пък да деля храната си?
Щом чула това, костенурката казала:
– Кой каквото прави, на себе си го прави!
– И какво ще стане като не й дам, нали няма да ми се случи на мен!

На другата сутрин катеричката и костенурката пак отишли да се молят за храна, но този път се случило нещо много лошо. Жълъдите изчезнали.
– Къде ми са жълъдите?
– И ние не знаем!
– Кой може да ги е взел?
– Сигурно вятърът ги е отнесъл. Вечерта имаше много вятър.
– Сега трябва да ги намеря отново.

Щом катеричката се прибрала вкъщи, видяла, че всички жълъди били у нея. Вятърът ги бил оставил там. Когато катеричката видяла това се зарадвала много и казала:
– Благодаря ти, костенурко! Ти ми помогна! Не ме остави да гладувам! Ти си истински приятел! Никой никога не беше се старал толкова колкото теб! Беше права „Кой каквото прави, на себе си го прави!“

На другия ден костенурката разказала случката на своите приятели. Те се шашнали и казали:
– Ти си малка, но си много по-умна от другите костенурки! Радваме се, че сме ти приятели!
– И аз много се радвам на нашето приятелство!
Така те разбрали, че няма значение дали си малък или голям, важно е какъв си всъщност вътре!

Участва в конкурса за зелена приказка.