Леденото сърце на вещицата

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Имало едно време в едно малко селце жена, която очаквала мъжа си да се върне от далечна земя, където бил в плен. Било зима, жената приспала малкото си дете и се заслушала в гласа на нощната виелица. Тя си мислела, че преспите, които са затрупали пътищата, ще забавят мъжа ѝ по пътя към дома. Помолила се времето да се оправи. Казала си:

– Ако знаех кой управлява времето, ще го моля със сълзи на очи да стопи снега, да изсъхнат пътищата и да се върне бързо моят любим.

Изведнъж се чул шум в комина и в стаята се появила една вещица. Тя извикала със страшен глас:

– Дай ми скъпоценно нещо!

Жената се уплашила, но попитала:

– Коя сте Вие?

Вещицата (която била Вещицата, управляваща времето) отговорила с песен:

– Аз съм вещица могъща!
Ти извика ме във свойта къща.
Искаш времето да променя,
а не питаш на каква цена!
Не дадеш ли нещо много ценно,
сърцето на мъжа ти ще бъде вледенено.
Ха-ха-ха!

Жената се уплашила и отишла при детето си, като го закрила с тялото си. Като се уморила да беснее, вещицата спряла да си поеме дъх. Тогава жената ѝ казала:

– Ще уплашите детето ми, не Ви ли е срам? Нямате ли сърце?

– Имам – казала вещицата – но е заледено. Лоша магия. Защо ме извика?

– Искам мъжът ми да се върне. – казала жената.

– Мога да го направя, но искам детето. – отговорила вещицата.

– Не! – извикала жената – Не ми вземайте детето!

– Тогава ми дай сърцето си, а ще ти дам своето ледено сърце. – казала вещицата – Не, няма да стане. Ти си добра и то веднага ще се разтопи. Затова ще затрупам цялата земя със сняг и лед. За цяла година. През това време твоят мъж ще се върне, аз ще имам топло сърце, а ти ледено. Но само за една година

– Добре. – казала жената – съгласна съм. Приятелки ли сме?

– Приятелки сме. – казала вещицата. – Чувствам нещо, но какво е това? Това не е леденото ми сърце, ами истинското ми сърце!

– Намери го! Браво! Радвам се за теб! – казала жената.

Снегът затрупал земята за цяла една година, но такава била уговорката между жената и вещицата. Вещицата много се променила, откакто взела сърцето на жената. Оправила къщата, помагала на хората – на възрастни, болни и деца. Все пак на всички било трудно в този сняг. Вечер сядала уморена, а жената я гледала с благодарност.

Веднъж я прегърнала и казала:

– Ти си най-добрата ми приятелка. Ти ще върнеш мъжа ми.

– Ти върна сърцето ми. – казала вещицата.

– Да, но снегът? – казала жената – Как ще се справят хората?

– Не е много трудно. Хората обичат снега. Цяла година – добре ще им дойде – казала вещицата и се засмяла.