Как баба Наска се подготви за Великден

Ще ви разкажа за моята прабаба Наска и това как се подготвяше тя за Великден. Няма да забравя нейните думи:

– Дойде ли брезен (април) или тревен (май) дошъл е Великден.

На Велики четвъртък баба ставаше рано. Заставаше пред иконите, казваше си „Отче наш“ и почваше да боядисва яйцата. Тя използваше само природни багрила, които знаеше от своята майка и баба. Подготовката почваше от предните дни. Червеният цвят получаваше от корените на билката брош. В нашия край се среща много. Измиваше ги хубаво, накисваше ги в студена вода и ги оставяше да престоят една нощ. След това ги вареше на тих огън. Прецеждаше ги и слагаше яйцата да се варят в отварата. Зелените яйца ги получаваше в отвара от коприва и мента, а керемиденият цвят от кромидови люспи. С първото боядисано червено яйце ни правеше кръстче на челото, брадичката и бузките. После го слагаше пред иконата на Богородица на мястото на старото. А него го заравяше в градината или на лозето за плодородие и да пази от градушки.

На Разпети петък баба нищо не работеше. Казваше ни, че на този ден и птичката гнездо не вие. Водеше ни на черква – да минем под масата за здраве.

На Велика събота баба първо правеше питка. Казваше и бита питка. Омесваше тестото и почваше да го удря по масата като нещо му говореше. После го разделяше на малки топки, слагаше им кръстче от тесто, покриваше ги с един месал и казваше:

– И аз се уморих и ти се умори. Ха сега да си починеш!

Накрая печеше. Цялата къща се изпълваше с най-приятния аромат. Ние обикаляхме около питката и само преглъщахме, но баба не даваше да си хапнем преди Великден. Бабината бита питка беше най-вкусната питка, която съм ял. Такава питка дори и шеф Манчев не може да направи.

На Велика събота, пременени в чисти дрехи, баба ни строяваше като войници и всички заедно отивахме на черква да си вземем жив огън и да го занесем вкъщи.

В неделя баба Наска подреждаше трапезата и ни събираше на обяд. Първо казваше:

– Христос воскресе.

Ние отговаряхме:

– Воистина воскресе. После грабвахме яйцата и почвахме да се чукаме. А после? После почваше борба за бабината питка.

Баба Наска вече я няма, но аз винаги ще я обичам, ще пазя тези спомени и ще ги разказвам на моите деца, защото дойде ли Великден, усещам аромата на бабината бита питка.

Време е за песен:

Пролет и лято, есен и зима,

хубави празници всякога има!

Светло Възкресение Христово!

Участва в конкурса "Традициите на Великден"