Истинско приятелство

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“

 Зайко стоеше тъжен под високото дърво. Скочи един път,  подскочи – втори, а при третия опит да стигне вкусния плод падна в дълбока пряспа. Заплака горчиво. Слънцето, което виждаше всичко чу тъжен плач и се показа. Що да види? Тъжното зайче лежи в снега и не може да стане.Тогава то пусна топлите си лъчи към земята и я стопли. Стопиха се снеговете, зачуруликаха птичките,  запърхаха пеперудите. Пристигна пролетта.
Зайо-Байо се измъкна от пряспата, но още бе гладен и тъжен. Сойка-Песнопойка кацна на ябълковото дърво и го попита:
– Защо си тъжен, приятелю?
– Много съм гладен. Не мога да достигна високата ябълка.
– Не тъгувай, зайко. Аз ще ти помогна. Не съм забравила доброто, което ми направи миналото лято. Ти спаси моите малки пиленца от горския пожар.

Каквото каза птичката, това и направи. Доведе своите пораснали деца. Заедно кълваха дръжката на сочния плод и той падна точно в устата на гладното зайче. То се нахрани, успокои се и дори се усмихна. Благодари на своите приятели и заедно запяха песента за вярното приятелство.

 „Истинският приятел  в бедата се познава…“

А слънцето от високо ги гледаше и искрено се радваше.

Участва в конкурса „Продължете приказката за приятелството и спечелете награда“