Един ден в страната на чудесата

В Англия живее едно момиченце на осем годинки, което се казва Линда. Тя много обича да мечтае. Най-често си представя, как ще отиде в чудна страна, в която магията съществува и дори е нещо напълно нормално. И ето че един ден мечтата й се сбъдна...

Тя слезе на брега на морето и влезе във водата, за да поплува. Когато се гмурна навътре видя една малка шарена рибка, която смело се спускаше до дъното и излизаше на повърхността. Момичето реши да я последва и заплува след нея. След около петнадесет минути се сети, че не си е поемала въздух дълго време и се зачуди, защо изведнъж започна да издържа дълго без да диша. След като не успя да намери отговор на този въпрос, Линда се обърна, твърдо решена да се върне у дома. И тогава видя нещо наистина невероятно. На мястото на двете й крачета се беше появила яркорозова опашка. В първия момент не можа да повярва и разтърка очи. Щом ги отвори, видя пред себе си още две русалки и залува към тях. Когато ги настигна, Линда им каза:
– Здравейте! Как се казвате?
– Здравей! – каза едната от русалките.
– Аз съм Ана, а това е приятелката ми Луси.
– Как се нарича тази страна? – запита отново Линда.
– Това е Страната на подводните чудеса. – отговори Луси.
В този момент зазвъняха звънчета.
– Време е за обяд! – викна Ана. – Ела с нас!
И трите заедно потеглиха нанякъде.

Не след дълго стигнаха до една огромна мида с много врати и прозорци. Над една от вратите имаше табела с надпис: ,,Ресторант ПЕРЛА“. Трите влязоха вътре.
– Тук обядват всички обитатели на Града на коралите. – обясни й Луси. – Днес за обяд има супа от морски домати. Много е вкусна.
– Ей там има свободна маса. – каза Ана. – Да седнем.
Речено-сторено. Трите се настаниха и не след дълго им сервираха по една купа пълна със супа. Луси се оказа права – беше прекрасна. Наядоха бързо, излязоха от ресторанта и поеха към една поляна. Там се събраха всички русалки на тяхната възраст.

Целия следобед на Линда премина на поляната, където се забавлява много и си намери няколко нови приятели. Изведнъж се сети нещо и попита Ана:
– След като си тръгна от тук, как ще се върна отново?
– Ами... – отвърна Ана, но преди да успее да продължи се разнесе силен звън, а след малко се чу глас:
– Линда! Ставай! Време е за училище!
– Ставам! – отговори детето и сънено разтърка очи.
Изведнъж се сети за Стрната на подводните чудеса и хукна към кухняата, за да разкаже на родителите си...