интересно

Начало | интересно | Защо местим часовниците през пролетта и есента?

Защо местим часовниците през пролетта и есента?

Аз детето | 2016-03-12

Защо местим часовниците през пролетта и есента?

Забелязали сте, че два пъти годишно местим часовника с един час напред или един час назад. Най-вероятно сте и чували, че доста от възрастните смятат това за неправилно и затормозяващо организма и психическото здраве. Дали е така ние не можем да твърдим със сигурност, но можем да ви разкажем защо го правим и кой е казал, че така трябва. Историята всъщност е доста интересна.

Повод да се сетим да ви разкажем това е именно идването на така нареченото „лятно часово време“. За да не станат грешки и в понеделник да закъснеете за училище и да трябва да се обяснявате запомнете, че на 27-ти март точно в 3 часа през нощта времето се измества с един час напред. Така че по-добре преди да си легнете на 27 март направо върнете часовника един час напред, стига той да не знае да го направи сам. Вече имаме толкова умни телефони и компютри, че се сещат за всичко сами.

Сега да продължим – лятното часово време е един цикъл, въведен от хората, защото времето хич не го интересува колко е часа, то просто си тече. Този цикъл започва малко преди пролетта и свършва есента, когато минаваме на зимно, астрономическо часово време. Цялата тази работа е измислена само защото през пролетта и лятото Слънцето изгрява доста по-рано и залязва късно. Сами сте забелязали колко повече време има за игра през лятото, та затова местим и часовника с един час напред, така ще имаме повече време за слънчева светлина. Същото е и през есента – Слънцето тогава залязва по-рано и затова местим часовника с един час назад, за да получим повече слънчева светлина. Трябва също така да знаете, че всъщност зимното часово време е истинското, стандартно време. С една дума, цялото това нещо се прави, за да се осигури по-добро съвпадение на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Никой не би искал да се прибира от училище по тъмно. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.

Лятното часово време обаче не е толкова разпространено – 127 суверенни държави не го практикуват изобщо. Любопитното е, че има две територии, които имат лятно часово време през цялата година – о-в Макуайр (Австралия) и Сан Луис (Аржентина). Днес почти винаги, ако има промяна, тя е с цял час, но в миналото е имало премествания с половин час, два часа, 20 или 40 минути. Двучасовото изменение се е ползвало в няколко държави през 40-те години на 20-ти век, а половин часово е имало в Нова Зеландия в началото на 20-ти век. Смята се, че първото предложение за подобна промяна на времето е на Бенджамин Франклин, макар че това не е съвсем вярно, просто защото по това време, в края на 18-ти век, не е имало чак такава точност на измерването на времето. Човекът по-скоро се е шегувал, като в статия за известен вестник е споменал, че парижани икономисват от свещи като стават по-рано и ползват по-дълго слънчевата светлина. Модерната идея за лятно часово време идва от новозеландеца Джордж Хъдсън през 1895 г., който се радвал на работна смяна, оставяща му достатъчно време да събира любимите си насекоми. Това накарало Хъдсън да цени високо светлата част на вечерта и да предложи допълнителни часове за наслаждение от живота на открито. Първото официално приложение на лятно часово време настъпва на 30-ти април 1916, когато воюващите в Първата световна война съюзници Германия и Австрия решават да пестят от потреблението на въглища, за да има за военни цели и идващата зима.

Интересното е, че практиката за такава смяна на времето внася бъркотия в света дори и сега. Някои държави например изобщо не са имали и не смятат никога да въведат такова връщане на часовниците, други пък го сменят по различно време – в края на март, в началото на май, а трети имат доста малко време и пак ги връщат обратно. В САЩ например доскоро всеки отделен град е решавал дали да следва тази практика. Само си представете при вас е 12 ч., пътувате един час, за да отидете нагости при баба в другия град и когато пристигнете там не е 13, а 14 часа – бъркотия.

И все пак защо го правим?

Навсякъде по света продължава да се спори относно ползите и вредите от подобни смени. Основната идея е хората, особено бизнесът, да може да се възползва от още един час слънчева светлина вечерно време за сметка на един час сутрин. От това най-много печелят търговците, спортът и други дейности зависими от слънчевата светлина, проблематично е обаче за вечерни шоу програми (светлинните ефекти се виждат по-добре на тъмно) и земеделието. Търговията и ресторантьорството печелят от по-големия поток от хора, изпълващи улиците след работно време, без да се притесняват от скорошно смрачаване. Смятало се е, че с подобна мярка ще бъдат намалени и енергийните разходи.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град