България

Начало | България | За Деня на будителите: Софроний Врачански – един от големите български възрожденци

За Деня на будителите: Софроний Врачански – един от големите български възрожденци

Аз детето | 2017-10-25

За Деня на будителите: Софроний Врачански – един от големите български възрожденци

Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и национално самочувствие, отстоявани с години и десетилетия. Принос за това имат стотици и хиляди знайни и незнайни книжовници, наставници и просветители, борци за национално освобождение, вдъхвали вяра в собствените сили на народа за трудностите, пред които пътят на историята ги изправял неведнъж. Понякога е трудно да се повярва, но благодарение на тези хора днес нашата родина все още съществува. Дори благодарение на тези хора този сайт съществува и вие можете да четете и пишете и да разбирате това, което ние искаме да ви кажем. Така че е хубаво да знаем нещо повече за тези хора. Да не говорим, че те са водели наистина интересен живот, от който можем да се поучим. Пример за това е Софроний Врачански, за когото искаме да ви разкажем сега.

Св. Софроний Врачански (със светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 година в старопланинския град Котел. Известен е като автор на първата българска автобиографична творба “Житие и страдание грешнаго Софрония“, с която полага основите на съвременната българска литература. Негов е и първият препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, изиграла забележителна роля за националното ни възраждане в периода на петвековното османско владичество.

Ще си кажете, че щом е успял да направи това и да бъде първи в тези така важни неща, семейството му много е обичало да чете и пише. Само че не е точно така... Баща му възлагал надежди, че малкият Стойко ще го отмени в джелепчийство или с други доми търговия с добитък – единствената прехрана на семейството. За съжаление обаче Стойко бил доста слабичък и болнав. И също като в приказките за „Пепеляшка“, „Снежанка“ и още много други Стойко получил мащеха само три години след раждането си. Както всяка мащеха от вълшебните приказки и тази се разпореждала в дома. В тези години да си първороден син имало някои привилегии, но тя оспорвала това право на Стойко, заради своя собствен син. Така малкият Стойко цели седем години бил принуден да търпи тормоза на мащехата си.

Когато обаче станал на 9 години, като всяко момче бил пратен в килийно училище. Макар и малко да закъснял и да бил по-голям от обикновено там, той с радост се научил да чете и пише, след това сам решил да започне да чете църковни книги. В живота му се случили още няколко тъжни случки, за които не искаме да ви обясняваме. Но накрая Стойко бил принуден да напусне дома си и родния си Котел и заживял в Карнобат, като започнал да служи в местната енория. Заради това успява да посети и Цариград, Света гора, Арбанаси и накрая е ръкоположен за епископ на Враца и получава името Софроний. Там вече порасналото момче, превърнало се в мъж, развива богата обществена дейност. През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война.

Точно тогава Софроний успява да напише и най-добрите си творби, които изучаваме и до днес. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и друг сборник – „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква, а паметта му се чества на 11 март. „Обич, преданост, саможертвеност за род и родина – това е неговият живот“. – така го определя Никола Хаджиев, директор на Националния църковен историко-археологически музей и добавя: „Софроний се посвещава на каузата да служи на народа си с цялата си всеотдайност.“

Още за Деня на будителите можете да видите тук!



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град