любими герои

Начало | любими герои | Почерпете мъдрост и се веселете с най-хубавите думи от най-умния герой – Бухала на А. А. Милн

Почерпете мъдрост и се веселете с най-хубавите думи от най-умния герой – Бухала на А. А. Милн

Мирела Любенова | 2018-08-01

Почерпете мъдрост и се веселете с най-хубавите думи от най-умния герой – Бухала на А. А. Милн

Как се чешат комарите? Може ли пчела да ужили друга пчела? Какво съдържа медът? Какво е засада и как се пише „честит рожден ден“? Светът е пълен с толкова много въпроси на които искаме да узнаем отговорите. Но кого да попитаме! Все пак не съществува човек, който да знае всичко, нали? Хората може би не знаем всичко, но пък животните могат да отговорят на всички наши и ваши въпроси. Поне едно от тях! То е Бухала, символът на мъдростта. Създаден от А. А. Милн и живеещ в Голямата гора. Така че сега е време да прочетем някои от най-големите му мъдрости, защото все пак „Ако някой знае всичко за всичко – каза си Мечето, – то това е Бухала, който знае нещо за нещата. Името ми да не е Мечо Пух – а то е! – прибави той, – значи така е!“. И по някаква невероятна случайност дори и да не научим нищо полезно поне със сигурност ще се посмеем добре! Дори и без да питаме умника знаем, че това е най-хубавото нещо на света! Но преди да сме се потопили в мъдростта на Бухала нека си припомним, че той „живееше в Дъба, в прекрасен старинен дворец, по-голям от който и да е дворец, или поне на Пух така му се струваше, понеже там имаше и чукче, и звънец с връв.“

„МоЛиМ ДжВънете АкоиС кате ДаОт ворим

Под връвта на звънеца беше написано: мОлиМ, чуКайте акОНИ коЙ несе оБАди“. И да не забравяме, че единствен Бухала „знаеше да пише и да чете собственото си име „Хубал“. Време е за мъдрост (и смях)!
„– Значи – Нещото, което трябва да се Направи.
– Щом значи това, съгласен съм – каза скромно Пух.
– Онова, което трябва да направим, е следното: първо – да напишем един Афишш. После...
– Чакай, чакай! – каза Пух, като си вдигна лапата. – Онова, което трябва да направим, е... какво каза? Точно тук, когато щеше да го кажеш, ти кихна...
– Не съм кихал!
– Да, ти кихна, Бухале!
– Извинявай, Пух, но не съм кихал! Не може да кихнеш, без да усетиш! – Не можеш да чуеш кихане, без някой да е кихнал! – Аз казах: първо да напишем един афишш...
– Ето, пак кихна! – каза тъжно Пух.
– Един афишш – извика Бухала, – в който да обявим, че ще дадем много нещо на този, който намери опашката на Йори.“
„– Хубава връв, нали? – каза Бухала.
Пух кимна.
– Тя ми напомня нещо – каза той, – но не мога да се сетя какво. Къде я намери?
– Намерих я в Гората. Висеше на един храст. Помислих най-напред, че някой живее там, и я дръпнах, но никой не се обади. Тогава я дръпнах по-силно и тя остана в ръката ми и тъй като, изглежда, никой не я искаше, аз я донесох вкъщи и...
– Бухале – каза Пух тържествено, – имаш грешка, някой я иска!
– Кой?
– Йори. Моят мил приятел Йори. Той беше... той беше привързан към нея!
– Привързан?!
– Прикрепен към нея – каза Мечо Пух тъжно.“
„– Добро утро, Бухале!
– Добро утро, Пух – каза Бухала.
– Сърдечни благопожелания за рождения ден на Йори! – каза Пух.
– О! Така ли било!
– Какво ще му подариш, Бухале?
– Какво ще му подариш ти, Пух?
– Подарявам му едно Полезно Гърненце, да си слага Разни Неща в Него, и искам да те помоля...
– Това ли е? – попита Бухала, като взе гърнето от лапите на Пух.
– Да. Аз исках да те помоля...
– Някой е държал мед в него – каза Бухала.
– Всичко можеш да държиш в него – каза Пух възбуден. – То е Много Полезно и така, а аз исках да те помоля...“

„– Кристофър Робин ми каза какво е написано и тогава можах.
– Е добре, тогава аз ще ти кажа какво съм написал тук и ти ще можеш да го прочетеш. И Бухала написа. Това написа: ЧтИТ оРждН Дем! Пух го погледна с възторг.
– Тук е казано: „Честит рожден ден“ – каза Бухала небрежно.
– Хубаво е! И дълго! – каза Пух възхитен.
– Всъщност аз написах, разбира се, „Много честит Рожден ден, с обич от Пух!“ Естествено изхабих доста молив, докато напиша толкова дълго нещо.
– О! Виждам!

– Тъкмо място – обясни той – за Засада!
– Какво е засадено там? – пошепна Пух на Прасчо.
– Да не би да е хвойна?
– Драги Пух – каза Бухала надменно, – нима не знаеш какво значи Засада?
– Бухале – каза Прасчо, като го гледаше свирепо, – това, което ми пошепна Пух, е частен разговор и нямаш право...
– Засада – каза Бухала – е един вид Изненада.
– Такава е и хвойната понякога – каза Пух.
– Засада, както се канех да обясня на Пух, е един вид Изненада. – Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада – каза Бухала.
– Засада, Пух, е когато някой връхлети отгоре ти – обясни Прасчо.
Пух, който сега знаеше какво е Засада, каза, че и хвойната веднъж го връхлетяла най-неочаквано, когато той паднал от едно дърво и трябвало после цели шест дни да се чисти от бодлите ѝ.
– Ние не говорим за хвойна! – каза Бухала малко раздразнен.
– Но аз говоря! – каза Пух.

Бухала разказваше на Кенга Интересен Анекдот, пълен с дълги думи, като Енциклопедия и Рододендрон, който Кенга не слушаше.“

– Трябва да го спасим веднага. Мислех, че е с теб, Пух! Бухале, можеш ли да го спасиш на гърба си?
– Не вярвам – каза Бухала след тъжен размисъл. – Съмнително е дали необходимите дорзални мускули...
– Тогава ще отлетиш ли веднага да му кажеш, че Помощ Идва? А Пух и аз ще измислим Помощта и ще отидем колкото може по-бързо от всякога! О, не приказвай, Бухале! Бързай! И както все още се канеше да каже нещо, Бухала литна...“

„Бухала пое от Зайо бележката на Кристофър Робин и нервно я погледна. Той можеше да напише собственото си име Булах и можеше да напише Вторник, за да знаеш, че не е Сряда, и можеше да чете доста леко, ако не поглеждаш през рамото му и не казваш „Е?“ през всичкото време, и той можеше...“

„– Е? – каза Зайо.
– Да – каза Бухала, като даваше вид, че Разбира и Мисли. – Виждам какво искаш да кажеш. Безсъмнено...
– Е?
– Точно – каза Бухала. – Ясно! – И след кратко мислене добави: – Ако ти не беше дошъл при мен, аз щях да дойда при теб?
– Защо? – попита Зайо.
– Поради самата причина! – каза Бухала, като се надяваше нещо неочаквано и бързо да се случи и да му помогне.“

„– Изумително! – каза Бухала, погледна пак бележката за момент и едно странно подозрение го обзе: че нещо се е случило с Щеси на Кристофър Робин.
– Какво предприе ти тогава?
– Нищо!
– Това е най-доброто – каза мъдро Бухала.
– Е? – пак каза Зайо, както и очакваше Бухала.
– Точно! – каза той.“

– Да – каза Бухала. – Петнистите или приличащите на обикновено листо Щеси са точно тези... – Поне... – добави той след малко – наистина е повече от... – Разбира се – каза той – ... зависи от... – Е, добре – каза накрая Бухала, – фактът е, че аз наистина не зная как изглеждат тези... Щеси – откровено си призна той.“

„Бухала кимна тържествено.
– Поправете ме, ако греша – каза той, – но прав ли съм, като смятам, че вън е много Бушуващ ден?“

Ако като нас обичате Мечо Пух, то не пропускайте да прочетете:
Какво казва любимият ви герои от „Мечо Пух“ за вас?
12 от най-забавните и мъдри цитати от Йори



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град