важните неща

Начало | важните неща | Невероятно нощно приключение

Невероятно нощно приключение

Теодора Христова | 2015-08-31

Невероятно нощно приключение

Това лято беше различно. Срещнах нови хора, с които  започнах да излизам и всяка  вечер се събирахме до късно, говорихме си и играехме карти.  Сближавах се с тях все повече и повече с всеки ден и изпитах най-различни емоции – някои до болка познати други не чак толкова.

Една вечер, след като се прибрах, бях силно развълнувана и дълго не можех да заспя. Въртях се в леглото премислях случилото се през деня, но сънят така и не ме спохождаше . Реших, че щом няма да спя, ще изляза да погледам звездите. Взех одеялото на баба и се измъкнах от вкъщи без никой да разбере. Всичко живо спеше, цареше страховита тишина и при най-малкият шум получавах сърцебиене.  Отидох да седна на двора. Беше студено и цялата треперех. Завих се с одеалото и се почуствах по-уютно отколкото някога до сега. Очите ми зашариха по небето с надеждата да видят падаща звезда.

Изведнъж  чух някакъв странен  шум. Идваше от улицата, затова станах да проверя какво става.  Колкото по се приближавах, толкова по-бързо биеше сърцето ми.  Вече бях на студения асфалт, когато някой прошепна името ми зад гърба ми.  Застинах на място и едва не умрях от страх. Обърнах се и въздъхнах с облекчение. Беше Лия – момиче с което се бях запознала едва преди няколко дни.

Не я попитах какво прави  толкова късно навън през нощта.  Нито тя мен. Вместо това започнахме  да говорим за нещата, които и двете сме имали нужда да споделим. Говорихме за живота, за любовта, за хората и за всичко останало. Тя беше от хората, които гледат на нещата по свой начин, свободни са духом и според мен такива хора са истински щастливи.

Преди да се разделим тя  ми каза „Нормално е да чувстваш това, за което ми разказа. Всеки от нас го е изпитвал или ще го изпита. Но не се предавай дори да боли. А боли най-много от любовта. Защото любовта е най-красивото и на-сложно чувство и въпреки това хората и се отдават безрезервно.” След това тя си тръгна, а аз останах да мисля над думите ѝ. Беше права. Погледнах за  последно към звездите – нито една от тях не приличаше на друга. Усмиснах се. За нашето нощно приключение с Лия знаехме само ние и звездите.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“



Коментари
1 коментар

Йоана , 11 г.,

Публикувано на 13.09.2015

Прекрасна история!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град