На риболов

Ало, ало, тук съм аз,
а отсреща кой е?
Весело звъниш в ранен час,
телефонче мое!

Мама ли ме търси пак
да попита що и как –
рибата дали кълве,
че ни чака с часове.

Ало, мамо, да..., кълве,
уловихме с тати две.
В кофичката тихо плуват,
но са тъжни, не лудуват.

Затуй връщам ги в реката.
Как подскачат ми в ръката!
Там, до мама, до сестрички,
нека са щастливи всички!

Вече с тати сме в колата,
връщаме се без улов.
Весело е на душата –
с тати бях на риболов!

Още стихотворения от Цветана Бъчева:
Дядо и внуче
Сватба в гората
Сбогом, село мое