стихове

Начало | стихове | Сбогом, село мое

Сбогом, село мое

Цветана Бъчева | 2010-05-14

Сбогом, село мое, с разцъфтели сливи!
Сбогом, пойни птици, във тях гнезда свили!
Във града отивам със татко и мама,
но за вас си мисля със жалост голяма.

Вместо да се радвам, да тичам, да пея,
че с татко и мама в града ще живея,
за село тъгувам, за двора, за баба,
дори за старата пейка, на която сяда.

За квачката пъструшка, пиленцата скрила
под переста гушка,
за козлето Слава, дето пощръклява,
докато не бозне мляко от козата,
докато не сбута Шарко със рогцата.

Но време е вече със града да свикна,
ученик ще ставам – трябва да привикна
с високите къщи, с бързите коли,
градско чедо вече съм, нали!

Но ви обещавам, ще си идвам често!
Вие не тъжете, казвам ви го честно!
На баба дружинка весела бъдете,
играчките по двора добре ми пазете!

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град