важните неща

Начало | важните неща | Многоетажното училище

Многоетажното училище

Катерина Василева | 2011-10-03

Училището на моите мечти е многоетажно. То е високо почти колкото Бурдж Халифа, която е най-високата сграда в света. Има точно 120 етажа.
В училището на всеки етаж има по 10 класни стаи. Общо стаите са 1200. Ами сега питате колко ли ученици учат в цели 1200 класни стаи? Всеки клас си има отделна класна стая, а един клас се сформира от 25 ученика. Значи 1200.25=30000. В училището на моите мечти учат точно тридесет хиляди ученика! Леле, сега пък ще питате колко учители има в това училище. Учителите в нашето училище са, както сигурно се досещате, 1200.
В първите 100 класни стаи учи само 1-ви клас, от 100 до 200 стая учи само втори клас, и така до 12 клас, след което училището се завършва.

Пред училището на моите мечти има кафене и две закусвални. Кафенето посещават учениците от 7-ми клас нагоре, защото там имат възможност да си поговорят, а останалите ходят в закусвалните, където си купуват закуски и така нататък.
В училището до 2-ри клас учениците всеки ден имат по 4 часа, от 2-ри до 4-ти – 5 часа, от 4-ти до 7-ми клас имат 6 часа, от 7-ми до 12-ти – 7 часа. Обикновено трябва учениците да имат по още 1 час, но вместо това те излизат в големия училищен двор и спортуват, дори в същия ден да са имали час по физическо възпитание. Но не правят упражнения, а играят на народна топка, футбол и други спортове и игри.

В училището има кошчета, в които е задължително да се изхвърлят боклуците, така училището остава чисто. Но има и много чистачки, които имат само 15 минути да почистят, преди да е приключило междучасието или да дойде новият клас.
В училището никой не се изкачва по стълби. Всички използват асансьори, а асансьорите са много големи и са много, за да не се препълнят.

Междучасията в училището са винаги по 15 или 20 минути. Голямото междучасие обикновено е до 25 минути.
В това училище има два двора – единият е много голям, за часа по физическо възпитание, или пък за първия учебен ден, а другият е по-малък – в него учениците се разхождат или играят на нещо през междучасията.
Може би си мислите, как докато детето слезе до двора, междучасието няма да свърши. Ами, просто е: асансьорите са толкова бързи, че няма как да се пропусне дори и едно междучасие, освен ако детето не иска да си остане в класната стая.
В училището на моите мечти всички се познават и са приятели. Чудно как едно дете може да познава цели тридесет хиляди ученика, но това й е забавното на тази толкова невъзможна мечта. Но знаете ли, всичко е възможно. Дори това толкова въображаемо, толкова, толкова странно училище може да се превърне в реалност. Само трябва да го искаш много, много силно, и така всичко може да се сбъдне.

Като за последно, ще ви разкрия може би най-любопитния въпрос, който сега се питате, след като прочетохте този разказ. И той е: как може всички тези тридесет хиляди деца да учат в едно и също училище! Това отново е много просто, само трябва да имаш съвсем мъничко въображение. Все пак би трябвало да се досетите, че ако децата са тридесет хиляди, възрастните ще са двойно повече. Това прави повече от осемдесет хиляди жители на града. А защо всички тези деца са на едно и също място? На този въпрос всеки би отговорил по различен начин, но отговорът е един: защото училището е едно единствено в този район и понеже всички трябва да ходят на училище, всички възрастни записват децата си там.

Ходете на училище, защото там никога няма да ви е скучно. Винаги ще бъдете заобиколени от приятелите си, но не забравяйте, че все пак трябва и да учите. Защото без наука, няма сполука. Но най-важното е вие самите да искате да посещавате училището!

Участва в конкурса "Училището на моите мечти"

Коментари
2 коментара

Ема Цветанова, 11 г.,

Публикувано на 16.10.2011

Чудесно е! Ето това разказче трябва да спечели!

bibi ., . г.,

Публикувано на 06.09.2013

gotino razkache

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град