Историческите места на България

Някои от Историческите места на България, които те привличат дори без да си ги виждал е археологическия паметник – Мадарският конник. Той представлява изсечен в скалите релеф на 23 м. височина от основата на отвесна скала. Релефът представлява триумфиращ владетел – символ на мощта на българската държава от ханския й период.

В естествена големина са изобразени конник, пред него летящ орел, подскочило куче, което го следва и прободен с копие лъв, повален пред предните крака на коня. Край Мадара са преминали много народи и племена, които са оставяли следи от кост, камък и мед, от желязо и керамика,от резеца на длетото – издълбало и славния конник,и надписите с чертички, кръгчета и точки, за да оживее един забележителен историко-археологичен резерват.

Плиска!С това славянско име прабългарите нарекли първата столица на новата държава. В полето недалеч от внушителните скали на Мадара, заживял град..

Старото наименование на селището е Абоба. Близо до него археолози в Цариград разкриват през 1899-1900 средновековният град Плиска или Плъсков, столицата на България. Плиска е имала тайни входове и изходи. При нужда по тях е трябвало да бягат застрашените. Развалините на дворците, тъмният вход на подземието от Малкия дворец към Вътрешната крепост, основите на един кръгъл басейн,баня с въздушно отопление, водохранилище, комплекс от стопански сгради, болярското жилище, всичко това вълнува посетителя и го въвежда в столицата преди хилядолетие. Принос към нашата древна култура е и Голямата базилика – християнска църква с размери 100 на 30м., свързана с покръстването на българите. Националният археологически резерват,разкопките и музеят в Плиска разгръщат началните страници на нашата тринадесетвековна история.

И разбира се хълма Царево. Какво е това? Може би страстна прегръдка на люляковите хълмове в тихата Янтра! Може би чудна хармония на къщите,накацали една връз друга като шарени птици, съзвучни като песен! Или пък фантастично посещение на Царевец от вековете, ограден с настръхналите зъбери на крепостните стени, една разходка сред блясъка на дворците на Царевград – Търнов!... Царевец е реалност,той е жив извор и който пие веднъж от него, ще дойде пак и пак...

Крепостта Царевец е била първата българска крепост по време на Второто българско царство. Първото селище построено на този исторически хълм датира от късния халколит(4200 г. пр. Хр.). То продължава своето развитие през бронзовата и желязната епоха, когато негови обитатели са траките.

И не на последно място трябва да споменем един от красивите ни манастири – Бачковският,който е вторият по-големина български манастир. Той е живописно ограден от хълмовете на Родопите. Манастирът е достигнал пълен разцвет при Иван Асен II и Иван Александър. Преданието, пък и научни изследвания говорят, че тук е намерил последно убежище Патриарх Евтимий... Сенчеста алея с много чешми по нея води към каменния свод на манастирската порта. В средата на двора е църквата "Света Богородица" от 1604г. До нея е малката църква – "Св. Архангели Михаил и Гавраил", а в южния двор – третата църква – "Св. Троица" и "Св. Никола", изписана от Захари Зограф. Забележително художествено произведение е сцената на "Страшния съд". Привличат интереса на посетителя и старопечатните книги и много оригинални ръкописи, които се пазят в библиотеката на манастира. Няколко чешми пеят с многобройните си пиринчени чучури и бликащата студена вода, сякаш е някакво църковно ектене... една жива връзка с вековете!