приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Тео се страхува за коремчето си

Тео се страхува за коремчето си

Вергиния Генова | 2010-02-17

Тео се страхува за коремчето си

Продължава от Тигърчето Тео попада в плюшеното море с акули

Когато отвори очи и погледна през прозореца, тигърчето Тео се изплаши. Навън ставаше нещо страшно. Някакви бели топчета се въртяха насам натам из въздуха, някои от тях бяха нападали и покрили цялата земя. Всичко беше бяло, толкова бяло, че големите му черни копчета-очи започнаха да се свиват.
Тео попипа коремчето си с тревога. Знаеше, че неговото коремче също е пълно с много малки и бели топчета и изпадна в паника. Ами ако някой е решил да разпори всички плюшени играчки на света и да им изтръска коремчетата точно над нашата къща? Звучеше толкова страшно и невероятно, че Тео се сви на кълбо и загледа уплашено. Навън белите топчета продължаваха да падат тихо, леко и меко.
Плюшеното тигърче започна да се притеснява още по-силно. Стана и започна нервно да се разхожда по рафтчето. Час по-скоро трябваше да разбере какво става. Такова нещо никога досега не му се беше случвало в неговия не толкова кратък плюшен живот.
Наистина в тази къща, която вече беше неговия хубав дом, живееше от скоро. Дали пък нямат навика да изпразват плюшените си играчки? Уж, майката и таткото на бебето Тео изглеждаха добри хора. Ами ако не са? Ами ако имат навика да измъчват плюшени животни. Нааа вън?
Лелеее – Тео, съвсем се паникьоса и реши, че ще пита някого. Но кого ли? Огледа се наоколо – имаше сини и лилави плюшени слончета – дрънкалки. Прекалено са малки и знам, че са подарък на малкия Теодор – значи едва ли знаят. Пък какво ли може да знае за света извън къщата една плюшена дрънкалка?
Дали да не пита дървеното конче? То също беше подарък на бебето за изписването от родилното отделение на болницата, но още никой не си играеше с него и затова беше мълчаливо и само дремеше по цял ден. Пък и какво му дреме нали е дървено, а не е пълно с малки бели топчета. Ех, кого ли кого да попита?
Накрая видя до коша зад вратата едно голямо кафяво плюшено мече, което изглежда живееше доста дълго в тази къща, беше поизтъркано и поизцапано. Дали пък не са го тупали вече над къщата? Тео пристъпи плахо до него и го побутна:
– Хей, ти? Жив ли си?
– Хей, ти – отвърна с прозявка мечето – не знаеш ли, че дори плюшените мечета обичат да си поспиват зимата?
– Да, виждам, че си мече, но какво е зима? – объркано се закокори Тео.
– Ами не виждаш ли, навън вали сняг и е студено. Значи е зима. А щом е зима, мечетата спят. Щом мечетата спят, а аз съм мече, значи и аз спя. Не ме тормози. – и кафявото, поизтъркано мече пак се унесе в дрямка.
Тео започна да мисли. Навън е зима и има сняг и е студено – беше казало мечето. Какво ли значи да има сняг и да е студено? Тео трябваше да си признае, че не е излизал навън. Само беше гледал това навън през прозореца. Вчера навън нямаше бели топчета – днес има бели топчета. Значи това е да е зима. Тео беше много умно плюшено тигърче.
Зъбките му затракаха от страх. – и Тео панически взе да буди пак кафявото плюшено мече:
– Събуди се, събуди се! – пищеше Тео.
Кафявото мече отвори едното си око и с досада погледна Тео.
– Какво има пак?
– Извинявай, извинявай, че те будя, но теб тупали ли са ти коремчето от покрива, като е зима?
Мечето разтърси глава.
– Какво, какво? – не разбра то.
– Ами зима е – значи е страшно за плюшените играчки, разшиват им корема.
Мечето мигаше на парцали.
– Как може да спиш, като става толкова страшно. – продължи Тео.
– Я пак повтори? Какво страшно има – зимата е най-хубавото време за мечетата, защото само спят и спят и като се наспят, пак продължават да спят.
– Ами не вземат ли белите топчета от коремчетата на плюшените животни? Аз съм пълен с такива бели топчета и ако ми ги вземат, няма да съм вече Теооо – Тео не издържа и се разплака с големи плюшени сълзи.
Мечето започна да се смее. Толкова силно се смееше, че коремчето му подскачаше. Но понеже беше едно много добро плюшено мече, реши да не мъчи малкия Тео, а да му каже истината:
– Ох, малък смешен тигър – ти наистина не знаеш какво е зима? Тези малки бели топчета са всъщност замръзнали кристалчета вода. Понеже навън е много студено – като дъхнеш и излиза пара от устата ти и водата се превръща на сняг. Разбра ли? Белите топчета не са от коремчетата на плюшените играчки, а се наричат сняг.
– Аааа... – не разбра много много цялата работа с тия пари и кристалчета Тео, но уверено повтори думата – сняг. – И за по-сигурно пак повтори – сняг, сняг, сняг.
– Да, сняг. А топчетата са снежинки. Летят насам натам люшкани от вятъра. Така че хич не се притеснявай, никой не изтупва плюшените играчки и не вади от коремите им стиропорените топчета, с които са пълни.
– Сняг, снежинки, сняг... – замисли се Тео.
Една зима, когато майката на твоя Тео, когато беше малка, а аз бях нейния Мечо, ме заведе навън и ме забрави в снега. Бррр, беше много, много студено. Страшно е да те забравят в снега, но когато си вътре, не е страшно.
– Какво се прави като е сняг? – попита ококорен Тео.
– Ами много е хубаво. Децата се пързалят от едно хълмче с шейнички и се замерят със снежни топки и правят снежни човециии. И все такива весели и забавни неща.
– Весело? Разкажи ми, моля те?
Мечо обаче заспа, сгушен в бамбуковото кошче и взе да похърква.
Ех, надявам се, поне утре да ми разкаже. – успокоен и почти щастлив си помисли Тео. Този кафяв плюшен мечо, знае много неща. За зимата, за сняг, за снежинки... И тигърчето скочи и отиде до прозореца на стаята. Залепи носле на стъклото и се загледа. Наистина застудя му на нослето и той се отдръпна.
– Студено – помисли си Тео. И пак си заповтаря... зима, сняг, снежинка, снежинка, сняг, зима, зима, зима. Сняг. Имаше толкова много неща да учи.
Снежинка. Зима. Красиво е. И бяло. Не е лошо да е зима. Успокои се тигърчето.

Тео и снежинките

Оцвети Тео
Зимната мисия на плюшеното тигърче



Коментари
3 коментара

Галя , ,

Публикувано на 18.02.2010

Прекрасно!!!!!!!!! :)

Виктория Георгиева, 22 г.,

Публикувано на 19.03.2010

Ти си много талантлив човек. Имаш мнго добро сърце.

Агата Аги, 25 г.,

Публикувано на 01.02.2015

Синът ми за първи път заспана приказка за лека нощ ,а е само на 3годинки и 5месеца ,хареса му много!

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град