Тео става колекционер на хубави думи

На новото място тигърчето Тео имаше много, много време. Никой не го буташе от рафта, не му се присмиваше и не го тормозеше, както когато беше в магазина.
– Това значи било да си у дома. – мислеше си Тео. – Колко хубава дума – у домааааа. Тео не спираше да си я повтаря. Дори си измисли песничка:

У дома, у дома
най-добре е у дома:
топло, меко и приятно –
толкова невероятно.

У дома, у дома,
вече сме си у дома
Тео с Тео у дома –
най-прекрасно на света.

У дома, у дома
най-добре е у дома,
да те милват и обичат –
и сладур да те наричат.

У дома, у дома,
вече сме си у дома
Тео с Тео у дома –
най-прекрасно на света.

Тео беше щастлив. Сам можеше да избере за какво да използва многото време, докато чакаше своя приятел да порасне и да стане пръв приятел за игра. Можеше по цял ден да се радва, че вече си има дом; да гледа слънчевите петна по пода; да пее с плюшения си глас на своя малък приятел, когато се разплаква, защото го боли коремче и да прави много други все такива плюшени и забавни за един плюшен тигър неща.
Най-хубавото беше, че има дом и има приятел. Беше сигурен, че щом другият Тео започне да говори и да ходи, ще станат най-добри приятели.
Най-добри приятели – и това беше много хубава дума.
Приятел, приятел, най-добър приятел. Тео заспа повтаряйки си само хубави думи. Заспивайки реши да стане колекционер на хубави думи. Толкова му харесваше да събира и събира хубави думи и да си ги повтаря и повтаря.

У дома, у дома, приятел, у дома, приятел, у дома... вече имаше две хубави думи, които можеше да си повтаря по цели секунди, по цели минути, по цели часове, по цели дни и по цели нощи.

У дома, у дома, приятел... и тази нощ Тео заспа с усмивка.

Оцвети Тео

Тигърчето Тео попада в плюшеното море с акули