Приключенията на Помпи-Пом и Понпон

Участва в „Смешен конкурс“

В Захарландия живееха близнаци – момиче и момче. Момичето се казваше Помпи-Пом, а момчето – Понпон. Помпи-Пом беше пълна противоположност на брат си – кротичка и добричка. А брат ѝ – непослушен и много игрив. Но едно нещо ги свързваше – шоколадовите солети. Двамата умираха за тях. Биха се жертвали за една-единствена!

Веднъж Помпи-Пом каза:

– Понпон, имам ужасна новина. Спрели са да произвеждат шоколадовите солети!

– КАКВО?! – провикна се брат й. – Все трябва да е останала някоя солета!

– Не, няма нито една! – отвърна Помпи-Пом с хлипане и със сълзи на очите.

– Предлагам да си върнем солетите! – каза благородно Понпон.

Двамата започнаха да търсят шоколадови солети из цяла Захарландия. Отидоха в една банка. Там имаше захарни пари, които могат да се ядат, но това беше валутата на Захарландия. Разбира се, беше забранено да се похапва. Помпи-Пом попита банкерката:

– Госпожице Захарина, знаете ли дали е останала поне една шоколадова солета тук – в банката?

– Как може да си толкова глупава? – отвърна намръщено госпожицата. – В банката да има солети!!!

– Но аз... – смути се момичето.

– Просто се шегувах! Разбира се, че има солети в банката на Захарландия!

Госпожица Захарина придружи близнаците до сейфа. Като го отвориха, вътре нямаше нищо.

– Ъ-ъ! – изуми се банкерката. – Явно са ни ограбили солетите за спешен случай...

Братът и сестрата решиха да открият крадеца на шоколадовите солети.

Вървяха, вървяха и стигнаха до солетопекарната. Понпон надзърна през прозореца и видя пекаря да плаче. Той им каза:

– О, мили деца, не знаете какво се случи с мен! Тъй като спряхме производството на шоколадови солети, аз загубих своята работа. Сега съм тук, защото искам за последно да се сбогувам с това място. Някой ни е откраднал продуктите!

– Господине, обещаваме Ви! Ще намерим крадеца! – изпъчи се като захарно петле Понпон.

Близнаците отново поеха на път. Стигнаха до будка за вестници и списания. На един от вестниците пишеше: „Спира се с производството на шоколадовите солети в Захарландия!“. Продавачът беше много намусен:

– Някой е откраднал семейната рецепта.

Братът и сестрата пак тръгнаха. Стигнаха до квартала „Лакриц“, улица „127“, където видяха смачкани шокосолети. Това беше престъпническият квартал в Захарландия. Помпи-Пом се сгуши до Понпон и заедно поеха из страшния квартал. Стигнаха до улица „Пълнеж“ № 88. Тогава решиха да потърсят из цялата кооперация следи – наронени солети. Чуха писък:
– АААААА!

Помпи-Пом толкова се уплаши, че за малко да припадне, но Понпон я хвана. Влязоха все пак в апартамента с отворена врата, откъдето се чу писъкът. Там намериха близначката на госпожица Захарина – Мандарина, която гледаше страшен филм. Мандарина беше пълно копие на Захарина, но се различаваше по това, че бе оранжева, а сестра ѝ – розова. Мандарина беше нисичка и топчеста, имаше къдрава коса, по-дълга от тялото, носеше банкерски костюм – като Захарина. И тя беше банкерка. Очите ѝ приличаха на онези бонбони мандаринки, които се смучат. Изведнъж разбраха, че Мандарина е крадецът. Защото само тя из цяла Захарландия имаше стотици солети в дома си. Решиха да се обадят в полицията. След няколко минути дойдоха полицаите с госпожица Захарина. Тя възмутено попита Мандарина:

– Сестро, откъде ти дойде на ума да откраднеш шокосолетите, продуктите и семейната рецепта на онзи човек?

– Защото обичам безкрайно шокосолети! Понеже са много вкусни... Аз нямах нито една.

Тогава Помпи-Пом каза:

– Е, ние с брат ми също ги обичаме, но това не означава, че трябва да ги крадем от другите хора.

Мандарина се почувства виновно, а полицаите я пощадиха. Те благодариха на Помпи-Пом и Понпон.

Но Мандарина все пак не остана без наказание. Трябваше да консумира само по една солетка на месец за 2 години. И да не краде повече солети, защото ще я арестуват. А на близнаците подариха цял куп шоколадови солети. Скоро в Захарландия отново започнаха да се произвеждат тези вкуснотии.