Приключението на децата

(Продължение на приказката “Племето на децата”, изпратена от перуанските деца.)

На следващия ден, едни от децата на име Арлекино, Клантос и Рене отишли при змията, пумата и орела.
Пристигнали там и...
– Къде са? Къде сте ? – децата викнали учудено и уплашено.
Здрач, здрач и здрач! Къщата не изглеждала така весело, като преди . В момента се чуло скърцане! И какво да видят?! Пумата тъй уморено ходела, че за малко щяла да падне на пода.
– Какво ти има, Сантиагос? – попитала Рене угрижено пумата.
– Ами, деца...! Днес сутринта дойдоха някакви странни хора! Предполагам, че са били дърварите. Знаете, че режат дърветата! Хванаха в плен орела и змията, но поради бързите ми крака аз избягах!
– Значи така било! Трябва да намерим тези отвратителни хора – казал Арлекино, но как?!
– Ех, да! Силите ни! Дано те да ни помогнат ! – рекъл Клантос.
– Добра идея! Не се бях сетил за това! Със сигурност Верленда и Пуентос – змията и орелът са много изтощени, като мен!
– Да, може би! Но щом те не са се справили, ами ние...?- въздъхнала Рене.
– Вие сте млади, опитни и можете да се справите! Уверявам ви! – засмял се Сантиаго.
– А сега тръгвайте, деца! Очаква ви вълнуващо приключение! И знаете ли какво? Ще разберете нещо много важно! Много късмет! Довиждане!
– Ч-а-о-о-о!
Те тръгнали към безкрайното. Без капка вода или малко запаси храна, те се лутали из сега станалата мрачна, дълбока гора. Разбира се, че са се страхували и то много!
– Г-а-а-а-а! Г-р-а-а-а-а! – мразовитите гарги крещели.
– Ще ви изядем за закуска! – те се опитвали да сплашат децата.
– Ох! – възкликнала Рене и попитала птицата кацнала на едно дърво:
– Извинете ме, господин Гарванчо, но знаете ли къде са Пуентос и Верленда?
– Не, недей! Р-а-а-а! Не! Не! Опасност ! Опасност! – повтарял гарванът, като един папагал.