Поле
Ой, поле, поле,
ти, равно поле,
твойте ниви,
ниви шумливи,
са кат морето
в жаркото лето;
твойте полени,
росни, зелени,
пролет богата
кичи с цветята;
твойте ветрища
далеч отвождат,
твойте равнища
не се изхождат.
Вижте още стихове от Иван Вазов:
Молитва
Аз съм българче
Когато бях овчарче
Де е България?
Вали, вали, парцалко!
Кон
Орач
Лебед
Уловена птичка
0 коментара
