От лъва в джунглата до мяукащия домашен любимец: Как дивите котки се превърнаха в наши спътници?

Забелязвали ли сте как вашата домашна котка остри ноктите си, обича да подремва на слънце и протяга лапички точно като истински лъв? В това няма нищо случайно! Домашните ни любимци споделят цели 95% от своята ДНК с големите диви котки. Всички те принадлежат към едно голямо и изключително интересно семейство – Felidae (Котки).

Но как точно мъркащите ни приятели са се появили у дома? За да разберем тази история, се обърнахме към антрополога Хейдън Кингрей от Държавния университет във Вашингтон. Той изследва древни предмети и открития, за да разкрие тайните на миналото.

Всичко започва с еволюцията. В живата природа някои животни раждат рожби с белези, които им помагат да оцеляват по-лесно – например по-бързи крака или по-добър слух. Тези животни оцеляват по-дълго, създават поколение и предават полезните си качества на своите малки. Този процес се нарича естествен подбор. С течение на милиони години тези полезни промени се натрупват и така се раждат съвсем нови видове животни.

Но тук има важна уловка – домашните котки не са произлезли от лъвовете, тигрите или саблезъбите тигри. Всички те просто имат един общ древен прародител – както вие и вашите братовчеди имате общи баба и дядо. В родословното дърво на котките е имало две важни разклонения. Преди около 20 милиона години саблезъбите котки се отделят от прародителите на съвременните котки. След това, преди около 12 милиона години, съвременните котки се разделят на две групи – големи котки (прародителите на лъвовете и тигрите) и по-малки котки (прародителите на пумите, пантерите и африканските диви котки).

По-малките котки имали голямо предимство – те се нуждаели от много по-малко храна и били изключително сръчни ловци. За сравнение, огромните лъвове успяват да уловят плячката си едва в 20% от опитите, докато малката африканска дива котка е успешна в цели 60% от случаите! Именно тази сръчна африканска дива котка (Felis lybica) е прекият прародител на всички днешни домашни котки. Превръщането ѝ в домашен любимец е станало чрез опитомяване (изкуствен подбор), в което хората са изиграли главната роля.

Преди почти 12 000 години хората променили начина си на живот – спрели да скитат и да ловуват и започнали да се занимават със земеделие. Те започнали да събират и съхраняват зърно, което веднага привлякло голям брой мишки. Африканските диви котки бързо се възползвали от тази възможност и така се родило първото истинско партньорство – котките пазели хамбарите от вредителите, а хората им осигурявали безопасно място и изобилие от храна.

С времето котките, които били по-дружелюбни към хората, свикнали да живеят близо до тях. Днес учените са открили 13 специфични гена, които различават домашните котки от дивите им роднини – те отговарят най-вече за намаляването на страха и за приятелското поведение към хората. Най-старото доказателство за приятелството между човек и котка е намерено при археологически разкопки на остров Кипър. Там учените откриват гроб на 9 500 години, в който човек и котка са били погребани заедно. Тъй като африканските диви котки не са местен вид за Кипър, това означава, че първите котешки приятели са пътували с кораби заедно с хората. Очевидно хората и котките са се превърнали в най-добри приятели невероятно бързо!

Image by wirestock on Magnific

Вижте още:

• 14 любопитни факта за котките
• Как да галим правилно котка? Зоолозите ще ви кажат!
• 5 вкуснотийки от нашата чиния, безопасни за котки
• 7 популярни мита за грижата за котките, в които е опасно да се вярва