стихове

Нива

Иван Вазов | 2013-05-09

Нива

Ниво, моя ниво,
харно ти отиваш.
Зрееш ти на слънце,
класове наливаш.

Вятър ли подухне
от долища горски,
ти се люляш чудно
кат талази морски.

Малка птичка пеек,
над теб вий се, пее,
а пък страшен облак
горе се чернее.

Ти си зрейш безгрижно,
с ветрите играеш,
людските неволи,
ниво, ти не знаеш.

Ветре ли, разкарай
градушка и хала!
Боже, запази я
нивата узряла!

Вижте още:
Молитва
Когато бях овчарче
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Аз съм българче



Коментари
3 коментара

Диди , ,

Публикувано на 10.05.2013

Много хубаво стихотворение! :) Нивата, хляба, храната!

Strliyana Stankova, 14 г.,

Публикувано на 15.05.2013

mnogo hubavo stihotvoreniye nejno tiho i meko...............................................

andrea pavlova, 8 г.,

Публикувано на 04.06.2013

stihotvorenieto e mnogo meko i neжно

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град