На лятото с любов

Със залеза отива си денят
и само споменът за него ни остава
последните проблясъци зоват нощта,
която тихо приближава..

По лунен път, в сребриста тишина
отекват стъпките на есенния вятър,
неволно трепва мъничка звезда
при спомена за отлетяло ято.

Очи затварям и потъвам в сън,
но сън ли е, че боса волно тичам
по пясъка, към морските вълни,
през вятъра нашепващ „теб обичам“.

Притворила под миглите лъчи –
от слънцето зеници осветени,
една русалка тихичко седи
на камъни в морето осолени.

Елмаз разсипва слънцето над мен,
а аз се къпя в морско огледало..
И хваната завинаги в плен на лятото
с любов съм се предала.

Участва в конкурса „Аз обичам лятото“