Моята първа езда с Маруся
Здравейте! Казвам се Али и ще ви разкажа за едно мое лятно приключение, което беше преди три години, но въпреки това аз го усещам все едно беше вчера.
Една сутрин, когато се събудих, мама ми каза, че ми е приготвила изненада за днешния ден. Нямах търпение да разбера каква е, затова бързо закусих и се облякох. Попитах каква е, но тя ми отговори, че по-късно ще разбера и че много ще ми хареса. Много се вълнувах, но тя ми каза да почакам малко. Изчаках мама да се оправи и излязохме. Бях много развълнувана. Въобще не знаех какво ми е приготвила. Хванахме едно такси за „Сторгозия” и аз си помислих, че отиваме у баба и дядо (понеже те живеят в този квартал). Но таксито продължи без да спира пред техния блок. Нямаше и минута и колата спря. Бяхме стигнали до мястото, на което мама беше казала на шофьора да ни закара. Слязохме от колата и какво да видя – имаше лунапарк и истински кончета. Всички, които ме познават знаят, че аз обожавам конете и това беше повече от страхотна изненада за мен. Имаше две малки понита – едно светлокафяво и едно черно. Светлокафявото пони беше женско и се казваше Маруся, а черното беше мъжко. Според мен бяха семейство. Те бяха вързани, а група деца ги бяха заобиколили и нямаха търпение да се качат на тях. Тъй като те бяха много, а понитата само две, трябваше да се изчакваме. Нямах търпение да дойде моя ред.
Най-накрая дойде и моят ред. Мама ме попита кое пони си избирам и аз без да се замисля и отговорих, че избирам Маруся, светлокафявото пони. Тя беше най-красивото и мило пони, което съм виждала. Дори и по филмчетата не бяха толкова красиви, колкото беше тя. Качих се върху нея и се хванат здраво за юздите. За първи път се качвах върху истинско конче и чувството беше невероятно. Погледнах към мама, която също като мен беше много щастлива. Почувствах се като в приказка, все едно аз съм малка принцеса, а Маруся е моето вълшебно пони, с което летя из пухкавите облаци. Самата езда не продължи дълго, но за мен това беше невероятно изживяване, което няма да забравя. Помолих да повторя ездата още един път (всъщност бяха няколко пъти). Не исках да свършва този приказен момент, но тъй като и други деца чакаха трябваше да приключа.
След като слязох от гръбчето на Маруся я гушнах силно и я цунках по челцето. Дори ми се стори, че ми се усмихна и че и стана приятно. Не ми се искаше да я пускам. Исках да е моето пони. Мама видя, че се натъжих при раздялата си с нея и ми каза ,че има още една изненада за мен. Беше ми купила едно голямо плюшено конче, което много приличаше на Маруся. Толкова много се зарадвах. Гушнах кончето и тръгнах щастлива с мама да се прибираме. Бях доволна от страхотните изненади, които мама ми беше приготвила и това беше едно невероятно изживяване за мен, което винаги ще помня.
Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“
