играчки

Начало | играчки | Мечето с възглавничката

Мечето с възглавничката

Елена Неделчева | 2010-04-06

Мечето с възглавничката

Моята любима играчка е едно кафяво плюшено мече. То е легнало по коремче върху мекичка възглавничка, а на главичката му е поставена шапчица за сън с пухкава папулка. Мечо е притворил очички - готов е за сладка дрямка. Аз много си го обичкам, защото когато се стъмни и все още не ми се спи, лягам до Мечо, натискам го по коремчето и той започва да ми хърка. След това го гушкам силно и заспиваме заедно.

Купиха ми Мечо, когато бях в първи клас. Всъщност трябваше да изберем  играчка за подарък на една приятелка. И докато разглеждахме всичко в детския магазин, едно Мече много ми хареса, защото е по-различно от другите играчки. Всички бяха ококорени и сякаш ми казваха „Купи ме и ще си играем заедно”, а този Мечо ме гледаше сънливо с притворени очи и ми казваше „Почакай, ела да си починем заедно, а след това играй на каквото си пожелаеш”. Той е играчка за заспиване, дори и за обедна дрямка, а не като всички други, които трябва да заменя със своите приятелки.

Когато се прибрахме от магазина у дома, слънцето вече залязваше, а в стаята беше полутъмно. Огледах се и много бързо намерих мястото на новата  играчка - до възглавничката ми за сън, а всички други играчки бяха около леглото върху килима.
Тази вечер си легнах рано, за да гушкам Мечо по-дълго до сутринта, но когато отворих очи и слънцето беше изгряло – Мечо не беше до мен! Вдигнах си цялото одеяло за да го потърся, та чак до петичките огледах и много се натъжих. Извиках на мама да дойде, за да й се оплача. А тя се засмя – играчката е паднала на земята при другите. Помислих си, че на Мечо му е било студено през нощта, когато е паднал от леглото ми, и силно го гушнах, за да го стопля. Мама ми каза, че играчките не притежават човешки качества, но в този Мечо има нещо вълшебно, нещо което ме кара да го обичам и да му се усмихвам.
След време започнах да споделям с Мечо някои от моите тайни. Аз вярвам, че той няма да ме издаде никога.

Сега съм в пети клас. Мечо вече не хърка, защото му свършиха батериите, но аз още си го обичам и гушкам. Дори след малко ще отида при него до леглото и ще му прочета този разказ, в който той е главният герой. Колко е хубаво да си имаш приятел като моя Мечо!
Ето, че навън се стъмнява и по-късно пак ще се гушнем с него, ще сънувам красиви сънища, а на сутринта ще бъда бодра и весела, готова за нови игри, домашни и урок по пиано...
 
Участва в конкурса "Моята любима играчка – конкурс за снимка и разказче   

Коментари
7 коментара

Мина Панаиотова, 11 г.,

Публикувано на 16.04.2010

Страхотен разказ! Когато някой разказ ни стане интересен и дори и да искаме не можем да се отделим от него, то тогава той е завладяващ. Точно това аз видях във този разказ. Браво, много е хубав!!!

Елена , ,

Публикувано на 16.04.2010

Благодаря ти! Много се радвам че ти е харесал! Стараех се до максимо 100% за да е интересен ;)

Мина Панаиотова, 11 г.,

Публикувано на 17.04.2010

Личи си! С:

Елена , ,

Публикувано на 17.04.2010

Радвам се :-)

Паолина , ,

Публикувано на 20.04.2010

аз имам същото подариха ми го за рожденния ми ден

Айлин , ,

Публикувано на 04.05.2010

страхотееееееееееен разказ. Много ми хареса. Бравоо

Вики_ , ,

Публикувано на 26.02.2012

На каквато и възраст да си една или повече плюшени играчки винаги могат да стоплят сърцата ни!:)

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град