стихове

Кон

Иван Вазов | 2009-02-12

Тичай, тичай, коньо,
коньо, вихрогоньо!
По туй равно поле
къмто нашто долье!

Не се заморявай,
гривата развявай,
под теб всякой камен
нека пуща пламен.

Че за мене вайка
моя стара майка:
бързам да я зърна,
па да я прегърна!

Трета е година
как съм на чужбина.
Тичай, тичай, коньо,
коньо, вихрогоньо!

Лятото на огнен кон пристига
Конете
Вълшебно лято



Коментари
2 коментара

Деми Христова, 11 г.,

Публикувано на 26.02.2009

конете са много хубави

Бела , ,

Публикувано на 25.05.2021

Много ми хареса стихотворението, а конете са готини.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град