Коледен подарък

Блещукат в небето милион светлини.
В ръката свещици,
в очите искри.

Заспива потънал в кристали градът,
камбанки се чуват
по дългия път.

В къщите – глъч,
а навън – тишина,
дочува се само шум от шейна.
Поглеждам нагоре —
ярки звезди.
Една по-голяма
небето озари.
Комета ли беше
кола, може би.
Но как ще в небето
колата лети?

Просветна в ума ми идея една,
това е Дядо Коледовата
вълшебната шейна !
Зави наляво,
повтори завоя и
паркира плавно
на къщата моя.
Теглена беше от осем елена
кована от злато и необикновена.

Вратата се отвори и оттам се появи
белобрад дядо със сини очи.
Както беше голям
изведнъж се смали,
в комина ми се шмугна
и изчезна, уви.

Втурнах се вътре,
но го нямаше там.
Под елхата имаше пакет — червен, голям.
Приближих се малко
и картичка видях,
на която пишеше:
"Ще се видим пак"!

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"