Хубавата Пиерета

Една от най – любимите ми героинии е малката Пиерета.
В този живот нищо не се дължи на късмета,
а на работата, на труда, на доброто сърце.
Тя е едно дванадесетгодишно дете
останало без майка, без баща
И се скита само по света.
Гладува, изпитва  болка, тъга,
  няма си приятел, който да и  подаде ръка.
По – късно, когато слиза от влака,
радостно бъдеще я чака.
Приятелка става с прекрасно момиче,
живее в хотел, а после в уютна колиба.
После започва и да работи
в колибата чисти си, даже и готви,
Превежда писмата на Волфрам Пендавоан,
той всъщност е неин дядо, но този факт е по – късно разбран.
И търси изчезналия си син къде ли не.
Изпраща дективи и час по час писма чете,
разтревожен го чака да се обади,
а Пиерета разбира, че това е баща и.
И тъй най – щастливо със своя дядо
живее момичето хубаво, младо,
Харесвам у нея честността, смелостта,
харесвам и чистата и нежна душа
и как успява за известно време да живее сама.
Да знаете, не е леко това,
и то не само заради недостиг  на храна и вода,
а най – вече заради самотата.
Остава сама, във студа, тъмнината,
но бори се, действа и не се отказва
и бляновете и надеждите й не отлитат.
Очите й обич показват
и сякаш само с поглед питат
как е човека, който е до нея.
В днешния живот е трудно да успееш
да не се отказваш и да вярваш в мечтите си.
Но трябва да не се предаваш, дори да се смееш,
и обич да струи от очите ти.
Моята надежда все още не е отнета
и ще следвам винаги примера на Пиерета!