Господин Жираф и горските приятели

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“

Зайчето си помислило, че  е много малко, а ябълката е  много на високо.Тръгнало из  гората да търси приятели да  му помогнат. Срещнал Мечо, Ежко  и Жирафа.
Помислил си Зайо: „Ще помоля Жирафа, че има дълга шия”.
– Господин Жираф, ще ми помогнеш ли да откъсна тази ябълка
– Разбира се малко Зайче!
Зайчето се зарадвало и  благодарил от сърце на новият  си приятел.