Нани ми нани детенце

Нани ми, нани, детенце,
Нани ми, нани, пиленце.
Дойди, Сънчо, от горица,
хвани Мирчо за ръчица,
донеси му сън в торбица,
та го носи по горица, залюлей го на дъбица.
Та го тури в златни люлки,
златни люлки – полюлейки.
Залюлей го, полюлей го,
па му запей златни песни:
“Нани ми, нани, детенце,
Нани ми, нани, пиленце.”