Да шофирам
Карах истинска кола,
малка, колкото за мене
беше тя.
Въртях волана с две ръце
и препусках от сърце.
Клаксона натисках и се смях,
весело си поиграх!
Да карам нашата кола
татко вече обеща.
И когато той е с мен
ще ме учи да шофирам,
та почувства ли се уморен,
аз да карам, без да спирам!
Вижте още стихотворения от Цветана Бъчева:
Гроздобер
Мечо
Раче-осмокраче
Край реката
Жега
Крадла
Чичо докторе, помагай!
0 коментара
