Божият свят и Сънят на цветята

Слънчев лъч през облаци наднича,
вън дошла е вече пролетта.
Господи, душата ми полита,
духът ми търси свобода!

Отвори небесните си двери,
в сърцата огън запали.
Буйно пламъкът да свети
и да свързва тайни със мечти.

Изгори страстта, хвърли я в огън,
светли мисли в пламък възроди.
Господи, прости ни,
честта ни от греха спаси!

Камбани медни зазвъняват,
песента им носи блага вест.
Звънът разнася новината:
„Христос воскресе днес!“

Радост разпръсни във мрака
с пръски от светената вода.
Омая нежна да трепти в душата,
проникнала в тайните на святостта.

Копнежът ми копнеж да си остане,
съдбата срещна ме с духовността,
непреодолимо е и силно, страстно…
Но грях ли е, или пък е любовта?

* * *
Спят цветята в тайната градина,
окъпани от лунна светлина.
Сън вълшебен те сънуват,
че тук е вече пролетта.
Прекрасна като самодива,
с рокля от ухаещи цветя.
Трепкат пеперудите край нея,
с красиви, мънички крилца.
Над тях жужат пчелиците,
подели танц на радостта.
Крила разперват птиците,
запели със сърцата песента.
Въздухът с надежда се изпълни,
с ухание на цъфнали цветя.
Детски смях омаята допълни,
понесъл се над дъхави поля.
Спят цветята в царска тишина,
затворили красивите си чашки в нощта.
Милувка слънчева сънуват,
дошла е вече пролетта.

Участва във великденския конкурс на Az-deteto.bg