забавна наука

Начало | забавна наука | Защо има сезони?

Защо има сезони?

Аз детето | 2015-03-23

Защо има сезони?

Сезоните са нещо много хубаво, не смятате ли? Благодарение на тях можем да носим различни дрехи, да се радваме на различно време и климат – сняг, много слънце, дъжд и приятното пролетно време, на което в момента са наслаждаме. Но казано по научно сезоните са период от годината обикновено свързан с изменения във времето. В умерените и полярни региони четирите сезона получават названията: пролет, лято, есен и зима. В някои тропически и субтропични региони , това са дъждовният (или влажен, или мусон) сезон и сухият сезон, като количеството влага ги различава много повече отколкото средната температура. А знаете ли защо всъщност има сезони, защо например нямаме само зима и това е? Сега ще разберем.

Смяната на сезоните е вечен и непроменлив природен феномен. Причината за това е движението на Земята около Слънцето. Пътят, по който в космическото пространство се движи нашата планета има форма на продълговат кръг – елипса. Слънцето не е в центъра на елипсата, а в едно от нейните краища. Поради това, през цялата година разстоянието от Слънцето до Земята варира периодично от 147100000 км. (в началото на януари) до 152100000 километра (в началото на юли). Преходът от топлите сезони (пролет, лято) към по-студените (есен, зима ) не се случва, защото на Земята се приближава към Слънцето, а точно обратното – тя се отдалечава от него. Въпреки че дори и днес много хора мислят точно така! Обърнете внимание на цифрите по-горе: през юни Земята е много по-далеч от Слънцето, отколкото през януари!

Всичко се свежда то това, че Земята се върти около Слънцето и в допълнение се върти около една въображаема ос (линията, минаваща през Северния и Южния полюс). Ако оста на Земята е под прав ъгъл спрямо орбитата на Земята около Слънцето, нямаше да имаме сезони и всички дни щяха да са еднакви. Но тази ос е наклонена по отношение на Слънцето (с 23° 27'). В резултат на това Земята се върти около Слънцето в наклонено положение. Това положение тя заема през цялата година и оста на Земята винаги е насочено към една-единствена точка – Полярната звезда.
Следователно по различно време на годината Земята се осветява от слънчевата светлина по-различен начин. Когато слънчевите лъчи падат вертикално, право Слънцето е по-горещо. Ако лъчите на Слънцето падат върху повърхността на Земята под ъгъл, те земната повърхност се нагрява по-слабо.



Най-дългите и най-късите дни на годината, се наричат ​​ден на зимното и лятното слънцестоене. Лятно слънцестоене настъпва на 20, 21 или 22 юни, а зимното – 21 или 22 декември. И по целия свят всяка година има два дни, когато деня и нощта са равни. Този ден обикновено се състои през пролетта и есента, точно между дните на слънцестоенето. Това за есента е 23 септември, когато е есенното равноденствие, а през пролетта около 21 март, когато е денят на пролетното равноденствие.
Това е всичко, лесно е нали?

Между другото...
В тропическите страни също има смяна на сезоните, която обаче се изразява по различен начин, а не както е при нас – в средните географски ширини.
В Индия зимата се свързва с тежка суша, която засяга всички живи същества. По това време, зимните мусони ветрове духат от земята към морето. През пролетта същите тези ветрове променят посоката и започват да духат от морето към сушата, носейки със себе си влага, която изсъхналата земя с радост попива и природата оживява. Това в Индия наричат дъждовен сезон. А дъждът започва де се лее, като из ведро – не просто вали от време на време, а е един постоянен поток!
Малко се различават един от друг периодите от годината в далечния север – в Арктика и в най-крайния юг – в Антарктида. Там винаги царува зимата. Ако някога отидете по тези места се пригответе, че никога няма да почувствате истинска топлина. Единственият признак, че понякога става малко по-топло е, че тук и там снегът леко се разтопява от върховете на планините падайки на замръзналата земя. Разликата между зимата и лятото е количеството светлина, а не топлината. През пролетта и лятото Слънцето стои през целия ден небето, но и през нощта също и не попада под хоризонта. Макар лъчите му да блестят това е лошо, защото те падат косо, сякаш се плъзгат по повърхността.
И все пак при високите северни ширини пролетта и лятото много приличат на нашите, а понякога дори и скромни северните цветя цъфтят и по скалистите на островите в северните морета тук-там се срещат гнездящи птици.
В Антарктика зимата е с най-тежките студове и ветрове. Там често се среща е феномена наречен полярна нощ. През лятото там идва и слънцето и ето го... грее ден и нощ, но от това не става по-топло. В южното полукълбо във високите географски ширини климатът е по-тежък, отколкото на север. Температура никога не е повече от нула градуса. Какъв студ, представяте ли си?

Снимки: allforchildren.ru



Коментари
1 коментар

ани радченкова, ,

Публикувано на 11.01.2017

много ми харесва написаното

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град