Вълшебната Коледа на Джуди

Беше студена и бурна  вечер. Джуди с нетърпение очакваше Коледата. Леля Беатрикс, Джеф и малката Линда  украсяваха  дома си празнично. Джуди също им помагаше. След малко Джеф предложи да си разказват истории. Леля Беатрикс донесе курабийки и чаши с чай. Тогава тя предложи първа да разказва история  си и започна:
– Беше  настъпил денят на празника. Аз излязох да се поразходя из гората. Случайно съзрях нещо блещукащо върху снега. Приближих се и видях една красива флейта. Взех я в ръцете си, почистих снега от нея и тя грейна като нова. Много се зарадвах и реших веднага да изсвиря една прекрасна мелодия, но вместо това, което свирех аз, се лееше друга мелодия, която звучеше вълшебно. В същия  миг се появи една червена каляска в която седеше и ми се усмихваше Дядо Коледа. Тогава той ме поздрави и ме попита как се казвам. Аз направо бях онемяла от радост. Отговорих малко срамежливо че се казвам Беатрикс и след това  го попитах откъде се е появил. Дядо Коледа ми отговори, че идва от далечната страна наречена Лапландия. С тази флейта аз можех да го повикам когато имам нужда от помощ. Само
трябваше да изсвиря някаква мелодия и той се появяваше на мига. Това беше подаръкът ми за Коледа от него.    
Джуди се засмяла недоверчиво и попитала  с насмешка:
– И къде е сега тази флейта?
– Мисля че  е на тавана при другите вехтории. – отвърна  сериозно леля и.
– Време е за лягане. – каза Джеф. – Всички по леглата.
Всички си легнаха и бързо заспаха, но Джуди не успя. Тя беше много любопитна и затова стана, и тихо се качи на тавана. Там беше пълно с вехтории. Имаше стари дрехи, играчки, албуми пълни със снимки и куп други неща. Джуди ги разтършува, за да намери флейтата. Търси дълго и най-накрая реши вече да си ляга, защото не откри нищо интересно. Тъкмо щеше да си отива и без да иска бутна една кутия. Нещата в нея се разпръснаха по пода. Джуди се наведе да ги събере и забеляза нещо светещо. Тогава тя забеляза флейтата за която говереше леля й.
– Намерих я, намерих флейтата. – зарадва се Джуди.
– Какво става, защо си се развикала нощем. – попита Джеф.
– Ами нищо. – отвърна Джуди и скри флейтата  в джобчето на ношницата си.
След като влезе в стаята тя започна  да я разглежда. Флейтата беше чудесна и лъскава. Най-накрая тя се реши да засвири.Изведнъж се появиха искри и се случи нещо вълшебно.
Дядо Коледа изскочи от каляската и извика:
– Хо-хо-хо! Здравей Джуди! Разбрах, че тази година си била много послушна и отговорна.
– Вярно е Дядо Коледа. – отвърна  Джуди.– Какво ще ми подариш?
– Аз ще ти подаря тази флейта. Преди  беше на леля ти, но реших, че си достатъчно отговорна за да я опазиш. Затова вече е твоя. Но запомни, че никой не трябва да разбира за тази флейта, защото тя е много специална както виждаш. Аз трябва да тръгвам ще раздавам подаръци на децата.

Щом той си тръгна Джуди си обеща да опази тайната на флейтата и да се грижи за нея.

Участва в конкурса „Твоята зимна приказка"