приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | В царството на Кърт Къртофелер

В царството на Кърт Къртофелер

Вергиния Генова | 2011-05-04

Продължава от На път към кадифеното царство

Похапвайки шоколад и движейки се с невероятна бързина, неусетно приятелите стигнаха в царството на Кърт Къртофелер. Пазачите ги посрещнаха с предупредителни изстрели, но Тринити изпрати приятелския сигнал и веднага ги приеха в двореца.
Кърт Къртофелер беше много изискан господин, с кадифена мантия и дискретна коронка. Всичко в двореца беше от черно кадифе. Тигърчето пипаше облегалката на фотьойла, подскачаше по килима, докосваше с крайчеца на опашката си пердето и не спираше да се възхищава.
– Меко! Меко! Още по-меко, най-меко! Супер меко! – допълни и момченцето.
– Да се потъркаляме в тези кадифени възглавници. – предложи тигърчето.
– Шшшшт! Забрави ли, на важна мисия сме! – смъмри го Теодор.
Той вървеше и не можеше да повярва в какви светове попадаха. Планина пълна с шоколад и царство цялото изтъкано от кадифе. А толкова много му се спеше. Само да докосне с глава тези невероятно меки възглавници и щеше да проспи цялата битка, че и половин век след това. Реши да се стегне и да си похапне малко от запасите от шоколад в джоба и тайно се надяваше преди нападението да им дадат време за почивка. Костенурката Тринити и агент Бял Пух обаче въобще не обръщаха внимание на кадифената мекота, в която се бяха разположили, а разпалено обясняваха на Кърт Къртофелер и неговите помощници сложната ситуация.
– Трябва да действаме незабавно! – завърши речта си костенурката. Сами виждате, че всички са в опасност. – добави и агентът.
– МммДа, да, да! – поклати глава къртът.
– Не ти ли харесва нашият план? – попита с леко притеснение в гласа Тринити. Никак не искаше кадифените да се откажат от участие в операцията.
– Нищо подобно! – усмихна се къртът.
– Разбира се, че ще се включим в боя.
– Значи вие искате кадифеният народ да копае към центъра на планината. Именно и да превземете шоколадовото езеро, което се намира в центъра на планината. – каза Белия Пух.
– В пещерата? Там шоколадът не е ли прекалено твърд за нашите фини инструменти? – почеса се отново по ухото Кърт Къртофелер.
Тринити замълча. И Белия Пух не се сещаше за някакъв убедителен аргумент. Накрая къртът се обърна към своите военоначалници и ги попита тихо:
– Момчета, мислите ли, че ще успеем ако облечем термични скафандри и нажежим до максимум вътрешността на планината?
– Супер идея! Да разтопим шоколада! – спогледаха се всички.
– Гениално! – възкликнаха в един глас всички.
Момченцето и тигърчето бяха слушали внимателно и вече зацепиха, че операцията ще бъде много екстремна и много забавна.
– Операция „Горещ шоколад”! – облиза се тигърчето.
Идеята наистина беше внушителна. Само след няколко часа Белия връх щеше да изригне с невероятна мощ и по света щяха да потекат реки от шоколад. Наистина Тринити прецени, че ще има време за малко почивка да презаредят батериите, а приятелите им от кадифеното царство да се организират и екипират. Щяха да нападнат на зазоряване.

Операция „Горещ шоколад“

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град